Монологър

Ако тази ми картинка ви е харесала може би ще ви хареса и това ~10 минутно филмче, разказващо за целия процес, “от-до”.

(на английски език)

Хубаво ми е да правя равносметки, после да ги чета и да си се смея. Ето ви за 2007, 2008 и 2010, ако ви се занимава с глупости. Тази година по моите стандарти беше сравнително скучна: живея в същата държава, пропътувах едва 12 000 км, не преживях нищо, което пряко да застраши живота ми; финансите ми не бяха на абсолютния ръб през цялото време, само две девойки успяха да ме побъркат повече от нормалното и никой близък не успя да умре.

Но въпреки това, в нещо като хронологичен ред, някои събития и новости:

• Пропих алкохол…

Натрясках се като говедо десетина пъти и ми стана скучно. Сега пак не пия, освен ако не ме насилят. Или не е за мене животът на алкохолика, или ще съм на етапи.

• Отказах цигарите след около десет години пушене. Ако не знаете как изглежда глупостта, ето ви снимки:

Там съм на 12 или 13… Очевидно проблемът бе сериозен. Много сериозен. Толкова бях пристрастен, че често свивах и пушех цигарите без филтър, а когато нямах (пари за) цигари, изпразвах тютюна от фасовете в пепелника и свивах нова цигара. Дотегна ми, изпуших осем една след друга и това беше. От първи ноември не съм и помислял да запаля. Изглеждам една идея по-розов, по-жив, качих мъничко килограми (което беше желан ефект), ебе ми се двойно повече, в леглото съм една идея по-невероятен. Един интересен страничен ефект е, че често сънувам, че пуша – и в сънищата си винаги ми е гузно, че съм запалил.

• След като станах непушач, завдигах щанги. Резултатът след един месец тренировки:

Коя от вас, уважаеми мацки, иска честта да ми усети… бицепса?

От малък ходя по фитнес зали на приливи и на отливи, сега се опитвам да съм сериозен и по-дисциплиниран. По природа си имам подходящо тяло и съм сравнително силен за килограмите и скелета си (имам тънка кост), та вместо да се съсипвам реших да се подобря. А и ми е кеф като задрънчи желязото и като ми се напълнят мускулите с кръв след тренировка. Целта е до края на 2012 да кача десетина килограма, надяваме се без твърде много сланинки.

• Роди ми се племенница.

Хубава новина. Дори по случайност звъннах на сестра ми 15-20 минути след раждането (а тя за мой шок ми вдигна и съобщи), та бях втория човек който научи новината. Нещо с което едва ли някога ще свикна е, че се казва Радина. А за мен Радина си е Ради… Странно е… Едно име, толкова различни асоциации и спомени. С времето, надяваме се, ще ми е по-лесно да я наричам по име. Засега в общия случай е “детето”.

С малките деца се обичаме и прекрасно се разбираме  – вероятно защото сме на едно и също интелектуално ниво. Като се прибера ще си я тантуркам и ще си издаваме странни звуци един на друг; ще е забавно, предполагам.

***

Годината беше изпълнена с повече апатия/цинизъм и по-малко емоционалности. Животът е много по-красив когато не си създаваш излишни драми и не се занимаваш с излишни простотии. Да не ти пука е изкуство. За разнообразие през годината ми останаха 2-3 рани, но то без това не може (май и не искам).

Разочаровах се още повече от българската политика и за първи път умишлено не отидох да гласувам (на президентския балотаж). Дойдох си до България само веднъж (и то заради жена), все по-малко ми се прибира.

Отчуждих се от хора, от които не исках да се отчуждя… Но така се случва – човек се обгражда с един set от хора, ежедневието те грабва и понася… И старите приятелства престават да бъдат приятелства… Или поне не са същите. Или пък просто са натрупали прах и като се видя с въпросните хора, нещата ще са си по старому… Ще се разбере.

(Донякъде е и в мен причината – аз не съм лесен приятел – не изпращам картички, забравям рождени дни, понякога не пиша/обаждам с месеци без конкретна причина… Макар да си мисля често за хората, които ми липсват. Вие си знаете кои сте, да си знаете и че още си ви чувствам близки… Просто сме заети хора.)

Посрещам 2012 без никакви очаквания, амо амбиция. Да видим какво ще пиша по това време след още 12 месеца.

Когато огромна част от българите са в България казват:

Шибана държава. Българите сме скапани овце и завистливо племе. Прецакай другарче. Мързеливи и калпави са всички, българска работа. Всички ме дърпат надолу. Прост народ, слаба държава. И т.н.

Когато са в чужбина:

Тия хора тук са тъпи. Ограничени. Твърде дебели/бели/черни. Мързеливи и емигрантите им вършим работата. Стиснати. Миришат лошо и говорят смешно. Твърде студено/горещо/дъждовно/заснежено е в тая шибана държава. И т.н.

Вчера чух мъничко от тия слова от 19 годишна девойка и на нея й е простено: първо, защото е навън от съвсем скоро и второ, заради онази симпатична и наивна арогантност присъща на младите, особено на тийновете (има я и при мен, но се изразява в по-други начини). Днес за пореден път обаче големи хора ми ги заплещиха ей такива, та ми кипна.

Или се стегнете и си направете животите щастливи и опитайте да намерите хубави хора (щото тях ги има навсякъде) или вземете, па се застреляйте групово. Може и ритуално.

(Присетих се и как българи и румънци си фалшифицираха картите за автобус като бях в Дания. Да мамиш държавата, която ти плаща висшето образование, да си некоректен точно с данъкоплатците, дето те хрантутят – ей това е безочие. И то за абсурдно нещо като автобусна карта. Идеше ми лично да ги застрелям. Не ритуално.)

***

Този балотаж между Плевнелиев и Калфин за мен е като “Изборът на Софи”. Как да гласувам за Плевнелиев, като знам, че това оставя цялата държава в ръцете на Бойко Борисов – тотално некадърен, ултра-нарцистичен популист, приятел с мутрите и тачещ Тодор Живков? Той самият кандидат-президент е готин – говори тихо, спокойно, интелигентен, постигнал някакви стабилни лични успехи… Даже, ако трябва да прибягвам до тотална ирационалност е и моята зодия! Но в ГЕРБ никой не е над премиера-слънце, а аз него не го искам. Сори.

А как да гласувам за Калфин? Дето някой го определи като “урбанизирана версия на Гоце”, а аз просто като поредния комунистически чугунен тиквеник.  Разликата между него и Георги Първанов е точно никаква – би бил  същия пасивен, говорещ чат-пат врели-некипели “президент”. И само току ще се кокошини и ще играе “опозиция” с нападки през медиите. Разбира се, powered by ДПС – да гласувам за него означава да стана като зомбираните червени бабички, машинизираните депесари или купените цигани. Не – мерси.

Не искам да направя този избор. Дали трябва не съм сигурен.

(Или както Теодора обобщи: “Made in Bulgaria: Да гласуваш за социалист на балотажа означава да гласуваш за демокрация.” Аз само бих я поправил, че е комунист, в България социалисти кажи-речи няма.)

Онова, което е просто шум за човеците е музика за тях: умеят да улавят ритми от вятъра в клоните и собствените си коси, от шумът на езерата, от грохотът на водопадите. И никога не спират да танцуват – това е техният свят – един вечен танц през безвремието, през пространствата, някъде между измеренията. Светът на самодивите.

За някои от тях хората бяха като сенки. За други – интересни и обичаха да им шепнат, да им внушават невидимо и след това да се забавляват с последвалите събития. Имаше и трети вид – най-красивите, най-прекрасно танцуващите. Те, за разлика от останалите винаги бяха сами, по една; обожаваха самотата, обожаваха да не чуват стъпките и смеха на останалите самодиви. И дали именно заради това, най-интересни им бяха мъртвите.

Една от тях се бе усамотила някъде, в една планина. Въпреки безцелното скитане, в крайна сметка попадна в гробището на едно селце. А гробищата винаги й харесваха заради нейния най-безценен талант: можеше да чете последните мисли на мъртъвците, да усети последните им чувства. При повечето беше ужас и страх. Но в един отдавна забравен гроб, на един отдавна забравен мъртвец усети странни спокойствие и удовлетворение. Нямаше болка, нямаше страх, нито липса, нямаше дори очакване или молитва… Дочу тежко изречените с въздишка последни мисли:

“Единствено в абсолютната самота човек може да открие абсолютна свобода. Най-сетне съм истински свободен…”

Остана да танцува по самодивски разплакана върху този гроб през цялата нощ. А някъде отдолу под студената и мъртва земя, отдавна изсъхналите кости на покойника като че ли съвсем леко потрепваха… Сякаш искаше да се надигне, просто да погледа изящния й танц, да замени свободата си за компания и красота един последен път. За компанията на една самодива.

***

Щастието е някъде отвъд.

Тази година, ако всичко върви по план ще пътувам до Глазгоу и за първи път ще гласувам от Шотландска земя.

Ако преди няколко месеца ме бяхте попитали за кого ще гласувам, вероятно щях да ви кажа, че ще е за кандидат на Синята коалиция. Но след свинщините, които се случиха там последно време, и след като извадиха скучен и слаб кандидат с твърде съмнително минало… Не – мерси.

Не бих гласувал доверието си на никой кандидат на ГЕРБ – който и да е той, какъвто и да е като човек, то той винаги ще се подпира на герберския Тато и винаги ще изпълнява Неговите желания. Колкото и Плевнелиев да ми твърди, че много пъти бил казвал “не” на премиера-слънце, не му вярвам. Моите впечатления са, че там се надпреварват кой ще разкопчае бойкоборисовия цип, начело с безгръбначното Вежди Рашидов.

Кунева не ме кефи по две причини. Първата е, че съм убеден, че е изкачила стълбицата до това си ниво с помощ по линия на бившата БКП. Не ме баламосвайте, че свекъра й и съпругът й нямат нищо общо с успехите й, особено пък в началото на политическата й кариера. Другата причина е, че е от НДСВ – а от тази псевдопартия (в която също се надпреварваха да разкопчават нечий цип) хубавите неща, които дойдоха са прекален малко. Този текст при Пейо допълнително ме убеди, че тя не е моят кандидат.

Останалите кандидати няма какво да ги коментирам – за кандидат на БСП едва ли някога бих гласувал… Чернев само щото е бил в Атака някога ми отпада от списъка директно, а и не е направил нещо, което да компенсира. Имаше и някакъв друг, бивш провалил се банкер, който се кандидатира за президент, но искал конституционна монархия – забравих му името, ама ми направи впечатление по очевидни причини. Останалите и грам не са ме впечатлили.

Ще гласувам за Светльо Витков. Може да си няма “платформа” (това е ебаси кухия идиотизъм), да не носи скъпи костюми и да не казва думички като  “колаборации” (по Кунева), но това при мене още повече му помага да бъде моя кандидат. Харесвам естествените хора. А той освен естествен, е и доста интелигентен – човекът си е учил, работи си каквото му харесва, има си хоби, преподава на деца. Ама бил пял за водки и путки… Ми окей. Другите политици си мислят и говорят за водки и путки, но далеч от камерите. Тоя поне не се крие.

Сигурно няма да спечели, но ще се радвам ако събере наистина много гласове и успеем да ударим звучен шамар на вратовързаните тикви – ще е чудесно един пънкар да обере повече гласове от доказалите се, опитни общественици-интелектуалци и подобните манерки.