Persia
June 26, 2009Когато бях малък, 8-10 годишен имах основно две занимания: да играя в компютърни клубове и да чета в библиотеката. Любима тема ми беше древен Египет и тогава може би за първи път съм научил за персите (Персийската империя). Беше ме яд, че са завладяли моите хора.
Малко години по-късно (да съм бил на 12 или 13), когато си мислех, че съм скинар, получих писмо от един иранец фен на Manowar. Който типично за феновете на тази група, ме приветства като брат и се опита да се сприятелим. Аз директно го напсувах, без да знам какви са по етнос иранците – мразя турци, араби и подобните им, махни ми се от главата. Човека опита да обясни, че е персите нямат (много) общо с тия два народа, но уви. Аз бях… твърд в убежденията си и убеден в некадърността си.
Сега, не малко години по-късно ми става много криво, че така постъпих всеки път като се присетя. Разбира се много отдавна вече не се смятам за нацист/скинар, нито поддържам връзки с такива както преди. Работил съм (онлайн) и съм се забавлявал с араби и иранци. Говорил съм с тях на политически и религиозни теми и в общи линии както не е трудно човек да се досети – нямат общо със стереотипа за човек от Близкия изток. Всъщност те ми обясниха и разликите между перси и араби – културни, езикови, етнически.
Тогава научих много интересни неща – защо мюсюлманите не ядат свинско, защо си търкат ръцете с пясък ако куче им оближе ръката, как те гледат на Израел, как гледат на християнството. За мен, неукия 16-17 годишен младеж, си беше като да изследвам един нов свят и една изцяло нова гледна точка към моя. След това стана войната в Ливан и истински се притеснявах за Хишам, както се казваше един от арабите. Всеки път като му спреше интернета целия чат канал настръхваше – в Бейрут всяка сграда беше потенциална мишена.
След това, когато започнах да гледам по-сериозно към графичния дизайн осъзнах, че сред най-красивите писмености, поне по моя вкус са арабското и иранското (приличат си, но имат разлики). Все още не си падам по типографията и едва ли някога ще се занимавам наистина сериозно в тази област, но пък с удоволствие от време на време понаучавам как да пиша на фарси. Напоследък пак правя опити с един самоучител, но имам по-високи приоритети и много малко време. За голямо мое съжаление.
Сега иранците, които познавам са някъде по улиците. Вероятно. И пак се притеснявам за тях, макар и отдавна вече да сме изгубили връзка. В чат канала, в който можех да ги открия не са ги виждали от около две седмици.
Това което се случва там си е война. Младите срещу старите. Статуквото срещу демокрацията. Всъщност, тиранията срещу демокрацията. Следя нещата отблизо – хората не искат страната им да се свързва със срани като северна Корея. Не искат президента им да отрича публично и нагло холокоста. И те също като нас не искат политиците им да ги излагат. Искат просто модерна държава. Като за модерни хора, каквито са много от младите.
Аз лично не съм съгласен с едно – понятието “ислямска република” – религията и политиката не трябва да са преплетени. От както свят светува все вървят ръка за ръка и след толкова много уроци за съжаление все още има държави в които двете са като кълбо прежда. И ме е страх от едно – Мусави всъщност не е толкова чист колкото някои го изкарват и се притеснявам дали пък няма да се окаже същия като Ахмадинеджад.
След убийството на Неда света гръмна. Както винаги света си е малко шантаво място – сравнително малко шум след убийството на 12 човека за една нощ, заснемат убийството на момиче и всички избухват. Направиха я икона и символ, което всъщност може би не е лошо. В един коментар в български форум някой след като й видя снимката написа “Тази на снимката много нашенска физиономия ми се струва”. И сигурно е така – ако все още съвременните българи имат общо с прабългарите, днешните иранци с древните перси и разбира се ако вярваме на проф. Георги Бакалов (и други историци). Според мен просто емоциите надделяват. Защото и мен ме е яд за момичето.
Яд. Това е едно от чувствата, които изпитвам в момента. Яд ме, е защото избиват хубави, млади, борбени хора – малко неща са по-отвратителни от това държава да издевателства над собствената си нация. Яд ме е, защото не мога да направя нещо. Не мога да съм там и да хвърля камък по някой милиционер, не мога да съм там за да им хвърля обратно димката или поне за да изляза и да покрещя наред с останалите. Защото въпреки, че не е мой проблем, доколкото се познавам бих го направил ако имах възможността. Иначе нека си го кажем – да си оцветиш аватара в зелено е еквивалент на бездействие. Даже протести и демонстрации пред посолствата на Иран нямат особен ефект, за съжаление.
Срам – това е друго от чувствата. Нашето правителство не гъкна по въпроса. Аз рядко съм емоционален, особено пък когато става дума за политика – съответно да афиширам “срам ме е от вас” не е точно моя тип реакция в повечето случаи. Не и в този. Точно си ме е срам, защото това вече бивше правителство се доказа като лижещо путинския задник за n-ти път. Поправете ме ако греша, но не виждам логична причина освен че се съобразяват с позицията на Русия (която подкрепя сегашния режим в Персия) да не “изразят” поне едно “безпокойство”, казано на дипломатичен език. Защото в крайна сметка там умират хора. А начина, по който Ахмадинеджад и милициите му се разправят с демонстрантите някак си ми напомня на събитията от началото на тази година в София. Макар и навярно подобни паралели да са безумни.
И така. Хората там си остават сами – под обстрел, под блокада – онлайн и офлайн, опитвайки се да се отскубнат от ръцете на тирани и фанатици. Дано имат енергия да продължат – така или иначе стигнаха твърде далеч вече. Предстои и среща на Г8 – дано да направят нещо съществено. Мога само да се надявам. И следя нервно новините.
Моафаг башед!
Galev
June 3, 2009Дали Пламен Галев е престъпник – не мога да кажа. Защото не мога да докажа. Както не могат да докажат всичките журналисти, прокурори и всякакви хора, които говорят против него (и Ангел Христов). При всички положения е невинен до доказване на противното. Смятам обаче, че не трябва да се кандидатира за депутат.
Не за друго, а защото в интервю за Мартин Карбовски казва следното относно Владимир Кузов:
“Независимо от всичко не може депутата Кузов да е в тая комисия. Сега, дали е такъв, дали не е такъв… [журналист: това го повтарям вече три месецa] … а така. Ама разбира те ли… И в един момент, представяте ли си, че тоя случаен тип дето е попаднал вътре, депутат, той ще слуша кой е такъв, кой е друг, кой…”
С което той самия заявява, че хора с опетнена репутация, макар и без нищо доказано (по времето на интервюто Кузов все още беше без присъда) не трябва да са депутати (макар и в случая да говори конкретно за комисията по вътрешна сигурност). От чисто морална гледна точка. Та изхождайки от точно тази точка, сега той макар и да е само арестант, а не доказан престъпник и затворник също не трябва да се кандидатира.
Уви, вече го направи и сам си противоречи. А това само по себе си говори много.
Voting
May 30, 2009
Отдавна не съм писал, още по-отдавна не съм писал за политика. Относно първото обещавам да се поправя. Относно второто – умишлено се старая да не го правя често , защото не съм в България и имам непряк поглед върху нещата чрез медии и блогове. Сега обаче знаете, че идват избори дори два избора ще трябва да правим и няма как да не обърна внимание на темата.
Първо - защо да гласуваме? За мен негласуването е безумие – това означава човек да се предаде. Това означава, че не му пука за държавата, в която живее. Или както в моя случай – държавата, в която иска да живее. Карбовски беше казал в някакво интервю, че депутатите са “представителна извадка” на бъларския народ. В момента според мен в парламента е пълно с лумпени и простаци. Крещят, псуват, стигат до бой, ходят на работа пияни, гласуват с чужди карти… Някои пък се доближават до банката си само в първия работен ден и при вотове на недоверие. И колкото и да не ми се иска Карбовски е прав. Това е представителната извадка на онези, които гласуват за лумпените и на онези, които въобще не гласуват. Само дето… Не всички са маскари. По действията на някои от народните представители лесно може да се определи това – хора като Минчо Спасов, Мартин Димитров, Минчо Христов за мен са много далеч от хора като Пирински, Доган или Павел Шопов. Точно това доказва и че не целия народ е една голяма маскара.
Второ – Как да гласуваме? Да гласуваш не значи просто да се разходиш до близкото училище, да драснеш върху една хартийка и да я пуснеш в една кутийка. Да гласуваш означава да избираш. И понеже става дума за парламентарни избори (и за парламента на ЕС и за българския) трябва да се избира между личности, партии и идеи. Не е като да изберете кои дънки да обуете днес или коя риза ви отива повече – синя или червена. По мои наблюдения огромна част от хората е абсолютно неориентирана политически – не разграничават ляво и дясно, гласуват едва ли не на сляпо. Всъщност, не на сляпо – за онзи, който говори най-сладко. Или който крещи най-силно. Или който носи най-много папки под една мишница. Или нещо такова. А не това е начина. Разбирам ви, че нямате време и четенето на интервюта с политици или техните програми не е най-забавното нещо. Но избирате хора, които да разпределят парите ви за следващите четири години. Ако си наемате счетоводителка няма ли да й прегледате биографията?
Ако не направите информиран, аргументиран избор вероятността лумпени и тъпаци да са вашите представители пред света се покачва. Съответно и вероятността да тънете в собствената си мизерия и да псувате безсилно гледайки заекващия Юксел Къдриев да коментира някой нов закон се покачва неимоверно. Четири години. Четири.
Трето – За кого да гласуваме? Ме питат вече няколко човека и ето го моето мнение.
Има доста кадърни кандидати за ЕП от ГЕРБ, Синята коалиция и Зелените по мои наблюдения. Аз лично няма да мога да гласувам на 7 юни (не можахме да съберем достатъчно подписи тук в Олборг), но ако можех щях да се колебая между Богомил Шопов и Атанас Чобанов. И двамата са много кадърни, добре образовани, много активни. Познавам Бого лично, Атанас задочно от чата и блога му. Лично при мен везната клони повече към втория, защото е по-широкопрофилен, програмата му включва действия засягащи пряко българите в чужбина и защото е от Синята коалиция. Това са мои предпочитания разбира се, тук искам по-скоро да докажа тезата от по-горе, че не всички са “маскари”, а напротив – има свестни хора, които искат да ни представляват. Друг е въпроса дали ще им дадем шанс.
Вече споменах Синята коалиция – да, именно тях ще подкрепя на изборите за нашенски парламент. Отдавна написах, че ако изберат Мартин Димитров за председател на партията му ще гласувам за СДС. Още тогава се надявах дясното обединение да се случи. Е, всичко това вече стана – с много проблеми, но е факт. Умишлено изчаках невероятния фарс около Юруков-Радонов-ДПС-ЦИК-регистрации и т.н. да свърши. Та ако ти, читателю си сред онзи процент хора, които са се разколебали покрай въпросния фарс дали да дадат гласа си за Синята коалиция ще ти кажа нещо: това беше за добро. СДС се “разцепи”, купените хора изхвърчаха, сега всичко е чисто. Или поне почти чисто.
Не искам да звуча като пишман-агитатор (спамър), затова с думи прости – не виждам по-добра алтернатива. Харесвам Зелените, но програмата им куца. Не харесвам ГЕРБ (така де, Бойко Борисов). Партиите от сегашното управление ги изключвам напълно. Лумпенски партии като РЗС и Атака не са за мен. От друга страна съм с дясно-центристки убеждения, харесвам новия млад лидер на СДС, не съм против Иван Костов и ми допадат хората вътре в тези партии. Или поне онези, които виждам по медии или си имат блогове. Програмата им също е солидна и добра.
Разбира се не е необходимо да ме слушате мен – направете вашия избор както вие прецените. Просто гледайте избора ви да е информиран и базиран на някакви нормални аргументи. Направете това усилие за да не управляват идиоти вашите пари.
