Няма нищо по-субективно от обектива на камерата. Защото зад обектива стои едно човешко око. И този човек, наглася камерата за да се вижда само това, което той иска да види.
Младен Младенов
Soliloquizeing.
Няма нищо по-субективно от обектива на камерата. Защото зад обектива стои едно човешко око. И този човек, наглася камерата за да се вижда само това, което той иска да види.
Младен Младенов

Днес беше погребението на Алекс. Адски покъртителна и тъжна картина… Трупа, ковчега, пищящата майка… Плачещият татко. Самият факт, че от ~70 човека общо (може и повече да сме били) тези, които бяха над 30 години се брояха на пръсти…
Този ден за мен бе като черешката на тортата просто… Предвид всичките лоши и тъжни събития последните седмици… Повечето от които твърде лични за този блог…
Не издържам вече.
Само се правя на шут, слагам маската на кретен (която очевидно ми отива), и рисувам… То друго какво ли ми остава вече… Но до кога?
