Имало някога едно момченце… То живеело с бедното си семейство в нищета – дори кашкавалът бил лукс. Слепият му с едното око баща – гайдар и майка му шивачка едва свързвали двата края в малкото градче, където живеели. Един ден, лелята на майка му му дала левче от мизерната й пенсия – била изключително добра жена. Няколко години по-късно тя починала от рак на кръвта, но момчето и до ден днешен й е признателно. И навярно ще е до края на дните си. Това левче било похарчено в единственият по онова време компютърен клуб в града. Съдбоносно левче, което дало тласък и насока на мечтите на героят в тази приказка.
Девет годишното момче започнало да ходи възможно най-често в този компютърен клуб. Често дори гладувало, за да се докосне до магията на модерните машини. Рисувало компютри на гърба на тетрадките си. Умолявало родителите си за свой компютър – напразно, разбира се.
Минали няколко години… Момчето все така ходило по компютърни клубове. Вършел мръсната работа в любимия си клуб, за да му дадат няколко часа достъп безплатно. Вече малко пораснало, но все още детенце се събрало с лоши хора… Или поне неподходящи. Зарязало мечтите си, компютрите и се отдало на вандализъм, алкохол и наркотици. Рисувало пречупени кръстове по тетрадките, вместо компютри. Дори крало от бедната си баба, с която по стечение на обстоятелствата заживяло.
В животът му обаче се появило едно нежно и красиво същество. Най-неочаквано, момчето се влюбило. Това преобърнало животът му, и окрилен от любовта отново си спомнило старите мечти. И започнал да има нови. Майка му от няколко години вече била в чужбина и можела да си позволи да му купи компютър. Макар и скромен. Момчето прекарвало времето си изцяло и само с момичето и пред компютъра. Час след час, ден след ден, месец след месец… Година след година.
Момчето вече било юноша. И макар и вече да не бил с момичето, което го тласнало към нормален начин на живот, той вече бил осъществил някои свои мечти. И имал цял арсенал от нови. Отново, ден след ден, месец след месец се трудил усърдно. Имал за какво да се бори. И постигал целите си една след друга. Вярно – често прегазвал невинни и случайни жертви по пътя, водил нездравословен начин на живот, но винаги всичко правил честно и с много труд.
Трудът му, въпреки хилядите трудности и проблеми дал плодове. И сега, младият юноша ги бере. Той взима в пъти по-голяма заплата от родителите си, ползва се с уважение в средите, в които се намира, работата му е престижна и му доставя удоволствие – все пак, работи на компютър. И колкото повече постига, толкова повече цели си поставя. И не спира да мечтае. В реални граници, разбира се.
Следвай мечтите си и се бори за тях. Със всички позволени методи. Те го заслужават. Показвай по-често колко много обичаш момичето си и й го доказвай. Защото зависиш от нея – тя може да те смачка или извиси… Поне за момчето нещата стояли така – колкото по-стабилна и здрава връзка имал, толкова по-креативен бил. Момичетата зареждат с енергия… Макар и често да я отнемат по най-хубавият начин :-)
И не, няма невъзможни неща… Просто някои отнемат повечко време.
