Кратка любовчийска хроника:
Ден 1: От сутринта надъхан, че ще й предложа да я изведа на кафе. Цял ден ме занимават с глупости, тя свършва по-рано, не я откривам.
Ден 2: От сутринта надъхан още повече, че ще я поканя. Виждам я едното междучасие. Аха да й кажа нещо нормално и запецвам, глътвам си граматиката и от устата, бълваща тютюнен дим излезе само “ъъъ… много си хубава днес”. По-късно през деня, обикалям около стаята, където имат час. Пет минути събирам кураж. Влизам вътре, извиквам я, тя идва. Отново запецвам, стомахът ми се свива, треперя. “Ъъъ… ъъ.. аз… ти… такова… да излезем някой път на кафе?”. Тя вижда, че едва се крепя на умекналите си капачки, усмихва се: “Ами, добре, не ме бърка. Но няма да е днес, утре?”. Съгласям се. Уговаряме се да я намеря отново из училище. Щастлив и превъзбуден тичам към Илията и го прегръщам. И той е щастлив.
Ден 3: Надъхан, че ще излезнем на кафе, но много объркан и затормозен от мисли тип “а за какво да си говорим… пак ще запецна и ще заплещя простотии…”. Откривам я. Пак треперя и със свит стомах. Обяснява ми, че била много заета днес, защото имала репетиция с мажоретките и трябвало да… нещо си там… Разбирам я, разменяме телефонни номера за да звънне, в случай, че се променят плановете. Нещо повече:
- “Виж, ако не искаш да излезеш с мен – просто кажи, ще разбера…”
- “Не. Напрот… Тоест… Искам, просто съм заета”
Вечерта се уверих, че в действително беше заета – видях я за мъничко излизайки от срещата с класната и майките, от която бях безпърдонно изпъден от класната: “абе отивай си, аз каквото съм имала да казвам съм ти го казала на тебе”. С мацката се разбрахме отново за следващия ден.
Ден 4: Снова из училище. Ядосвам се покрай истории за матури и стачкуващи учители. След последния ми час я откривам. Обяснява, щяла да ходи при една от нейните приятелки/съученички, с която я виждам често. Аз отнвоо й обяснявам, че за трети пореден ден ще съм във Велико Търново (тя е от там) по работа и ще съм там до към 16:00. Ако си свърши работата до тогава – да се обади, ще я изчакам и ще се видим. Разбира ме се при всички положения да ми изпрати SMS. Окей….
Тръгвам към Търново обезкуражен и смазан, с гадно чувство в стомаха, необясним лек гняв и премазано самочувствие. Вървях пеш от центъра до КАТ, където някой идиот е изместил Паспортна служба. Половин час. Чакам по опашки половин час. Вървя пеш обратно – половин час. Отидох в любимата си Търновска кръчма една звезда – “Улицата”. Чаках, пих кафе, чаках, пих минерална вода. Чаках. Стана 16:25. Изпращам SMS:
Хубаво. Ако ти се пие
кафе/чай/подобно тия дни
в моята (скромна, макар)
компания – знаеш как да ме откриеш.
Ако не – здраве да е, аз няма да нахалствам повече.
Ставам, тръгвам си. Вървя към спирката. Телефонът вибрира. Гледам – я, SMS:
Тъкмо сядам да ти пиша
че тука се заформи женското парти
и скоро няма да си ходя Sorry
ай друг път :)
Изпращам й отговор “когато кажеш :-)” и толкова.
Чудя се сега… Едни приятелки ми казаха, че това й поведение може да се тълкува само и единствено като намек за отказ на поканата ми. От друга страна пък… Защо просто не ми каза, че не иска да излезе с мен? Попитах я…
Друго – от една страна, ако продължа да я каня и да упорсттвам може да си каже “тоя па… ебати лепката”. Обаче, ако не го направя може да каже “аз искам той да ме покани, аз сама няма да отида при него. Искам да се “бори” за мен”.
Хем сега не искам да съм нахален и лепка, хем пък много искам да изляза с нея… Не ми върви с противоположния пол и това е… За капак точно това момиче е зодия Рак – прекрасни хора, но уви – от личен и чужд опит зная, че да си близо до тях е абсурдно и нечовешки трудно и каквото и да направиш все може да е зле и няма логика и е… Мбаааа…
***
В работа нещата куцат. Тровя си нервите. Стискайте ми палци…
***
Следващите дни заради безсрочна стачка ще карам само 4 предмета… Май няма много смисъл да ходя на училище. По-добре да се концентрирам върху работата, че периода е твърде критичен.
***
Някога сте имали проблеми с клавиатурата и/или мишката? Купете си Logitech Dinovo… Невероятно е…
***
Губя се в собственото си ежедневие…
***
Нямам време да чета поезия и ми е гадно. Винаги си чета на глас преди да заспя. За това пък чета темите за държавния изпит по Психология на мениджмънта (магистратска степен). Полезни четива. Макар и на места да има излишно много глупости.
***
Към края на следващата седмица може вече да съм тотално превъртял.
