Archive for October, 2007

29.10.07

October 29, 2007

И така, като всяко хубаво нещо и OpenFest 2007 приключи. Много интересни лекции имаше, за съжаление не успях да присъствам на всички, които биха ми били интересни.

Бях и на OpenART панела в “Червената къща”, където официално се постави началото на SimpleStudio. Беше доста впечатляващо и интересно, мисля че им хареса на хората, които бяхя изпълнили залата до максимум.

Моята лекция… Хм. Абе, с някои забележки от няколко човека и няколко мои забележки към себе си – мина добре, като за първи път. Притесних се много по-малко от очакваното и то само в първите минути. След това се отпуснах, говорих, забравих някои неща, получи се малко анархично, но карай. И хората доста въпроси имаха и смятам че като цяло Enlightenment им хареса. Дори на следващия ден няколко човека се похвалиха, че са инсталирали средата. Също така имаше хора, които казаха, че поради една или друга причина са изпуснали лекцията и ми задаваха разни въпроси, но: ще има видео запис. Скоро, надявам се.

И двете вечери окопирахме “Кривото” (онова, дето е близо до “О, Шипка”) – приятно кръчме с вкусна храна. Все пак беше интересно как човек докато се разхожда около масите чува само думи като Linux, BSD, Perl, WordPress, Developer, С, Мрежи, IPv6 и т.н. :-)

Запознах се с много хубави хора, много от които вече ме познаваха. Ето един разговор от неделя вечерта, проведен на балкона на Военния клуб:

 - Ти си Лъчко, нали?

- Ъ… Защо тук всички ме познават?!

- Слагаш си снимки в блога. :-)

Логично.

***

С една приятелка, с която не се бяхме виждали от две години си уговорихме среща и се видяхме. Все още е същия прекрасен човек, само дето е още по-хубава. Тя винаги е значила много за мен и за тия две години не е имало седмица, в която да не се сещам за нея. В главата ми е като пример за хубав човек, за добро момиче и абсолютно всички нисички блондинки, които съм виждал са  ми напомняли за нея. Имах нужда от такава среща и от самата нея, определено. Дано скоро пак да се видим.

***

Отново да благодаря на Дани, че ме приюти. Смятам обаче следващи пъти да си намеря подслон някъде другаде, че вече става някак си нагло и неудобно постоянно да спя в тях. Дано само да не се разсърди…

***

И така…

FreeBSD 7.0-BETA1

October 24, 2007

Днес е хубав ден. Излезе първата бета версия на FreeBSD 7. Новите неща в 7 са наистина много, непълен списък тук. Дерзайте и тествайте!

И ако всичко върви по план на 12 декември би трябвало да излезе 7.0-RELEASE :-)

GIMP 2.4

October 24, 2007

Днес официално излезе версия 2.4.

Новостите са наистина много и доста от тях – големи, оправените бъгове не могат да се проброят, въобще – супер. Само дето пак няма CMYK и всички от предпечата отново са нещастни. Това за сметка на фотографите, които този път мисля че няма как да не се радват на новите възможности. Проектът има и нов сайт, доста по-добър от стария.

Да вметна – до всички, които използвате Adobe Photoshop само за някакви смешни ученически колажи или преоцветяване/кълцане на картинки – ето ви една много по-малка и бърза програма, която ще ви свърши същата работа. Да използвате гигантския Photoshop за малки и непрофесионални неща, особено ако имате бавен компютър е като да ходите със совалка до баба си – абсолютно безмислено е и само ви ощетява.

Програмата е свободен софтуер и е безплатна. Няма кракове, серийни номера и подобни. Използвайте GIMP.

Да ни честито!

23.10.07

October 22, 2007

Готвя се усърдно за OpenFest. Изготвих си общия план на лекцията, репетирам. Дано не се издъня… Или ако се издъня дано не ми се смеят много. И технически проблеми дано няма.

***

Точно ден преди да си резервирам билета и да хукна за виза ми съобщиха, че май нямало да ходя до Пекин, а щели да ме пратят някъде в Европа. Добра новина за мен – по-добре първото ми пътуване навън да е на същия континент и в ЕС. Така е по-добре,  по-постепено ми се случват нещата. А и лудницата покрай визите и безкрайното пътуване (без Интернет, без цигари и наистина си е направо безкрайно) ми се разминаха. А сега да видим какво ще става…

***

Аннавглаватами:) и една съученичка чрез неволен коментар без да подозират ми обясниха защо мацките не ме искат. Срамежлив съм. Да – точно така – червя се, треперя, глътвам си езика, спъвам се (повече от обичайното!), говоря пълни простотии, гледам странно, треперя и други подобни… ъ, интересни работи. Обяснявал съм вече. Преди не много време един приятел (ти си знаеш, мерси!) ми даде доста полезни съвети (и продължава да го прави, ако се налага) и един от тях беше да не бъда така срамежлив, това не било секси и хубаво за жените някак. Не само че не е секси,  ами и ги насърчава да те смачкат, да бъдат груби, жестоки, брутални, да се правят на богини, да те наврат в на кучето бобръската колибка, пък след това като си вече изцъркан и смачкан, евентуално, ако си симпатяга и добро момче – може да те вземат. Брех…

***

Учителките постепенно, една по една се предават и се завръщат. Още малко и ще започнем да караме нормални учебни дни. Айе!

***

PayPal е бавна услуга. Цяла седмица чакам парите от компанията да стигнат до акаунта ми, aka PayPal Balance, като дойдат ще чакам още толкова да стигнат до банкомата.

***

Ето това ще е лаптопа. Ако на пазара не се появи по-добро предложение или нещо не ме разколебае. Само някой друг месец и…

***

Чудя се кога да намеря време за шофьорски курсове. Май колкото по-скоро толкова по-добре, а? Аз в кола само съм се возил и дори не знам какво представлява скоростна кутия… Много съм зле в авто нещата. Ще е трудно. А и тия хилядите листовки…

***

Искам да посетя някое хубаво място в България, където не познавам никого. Да има лесен достъп до там и сравнително евтини, лесно откриваеми хотелчета. Имам нужда от ден-два офлайн, някъде далече в нищото. Няма да е скоро, времето ми е исключително малко, но все пак, очаквам вашите предложения.

15.10.07

October 14, 2007

Може би е просто някакъв странен период… Но се чувствам някак слаб и нищожен. Ниско самочувствие. Комплекси. Аз съм малък, никой, никакъв. Никому. Чудя се, дали просто по природа съм прекалено взискателен към себе си и каквото и да направя/постигна все ми е малко или наистина не правя нищо с живота си… Уж някак ми върви и все пак не ми върви… И въобще не съм креативен последните две-три седмици. Все оставям “за утре”, все нищо не ми се прави, а като започна нещо, разбира се – срещам затруднения (това съм аз, все пак – не може без проблеми) и се отказвам набързо.

***

Винаги съм казвал, че съм от онези хора, които всичко правят сами, но в един момент имат нужда някой да ги побутне и насърчи, прегърне, целуне и т.н. За добро или за лошо все в такива моменти няма такъв човек около мен. Някакви идеи как да изкореня тази нужда?

***

Чувствам се като триглава ламя с мигрена. Толкова не ме е боляла глава отдавна. И очите ме болят, сълзят. Отново чувам как врата и гърба ми ме псуват при всяко протягане. Пръщя, пукам, скърцам. Ебати кошмара…

***

В училище ми отровиха нервите около проклетия бал. Историята е дълга, но замалко щях да се откажа, да си умра на ината и да не отида. Сега май се вразумили. Ще видим. Както казах – достатъчно неконформист съм, за да не ида. А и… Голяма част от тези хора уважавам по-малко от колкото заслужават или не харесвам повече, от колкото трябва. Няма да ми е голям проблем да си остана у дома и да си работя, вместо да гледам пищящи (и/или пияни) момичета в скъпи рокли.

***

Уважение… Ах, уважение. Морал. Ах, морал… Сега, не съм сигурен дали това е за в блога. По-скоро не е. Ама карай…

Според мен уважението трябва да се заслужи някак. Аз не мога и не искам да уважавам някой, само защото ми е роднина или е по-възрастен или е учител или каквото и да е там. Той или тя трябва да направи нещо, което аз да възприема като нещо достойно и така да ме спечели. Сестра ми е един от хората, които аз не уважавам. Да – сестра ми е. Но… Освен, че цял живот съм бил ощетен заради нея – къде чисто финансово, къде по друг начин, извърши тонове простотии и прочие тя сега почти се подигра с мен. Средата на септември, малко след като й платих семестъра от 400 лв. в един колеж, където след 4 години най-сетне се накани да учи ме помоли да й дам 150 лв. назаем, за да изкарат месеца, защото била болна и дала много пари за лекарства. Тя и годеника й. Тогава се замислих – родителите на приятеля й им плащат буквално целия живот – от храната до тока. Но й дадох пари – какво да я правя, сестра ми е. Оказа се, че тия пари били за някаква си фирма за сватбата. Излъгала ме е. А аз много мразя да ме лъжат. Бях и казал, че ако има нужда от пари за сватбата – да се обади, ще помогна ако мога. Защо ме излъга? Идея нямам. Сега, две седмици след обещания срок да ми върне парите още не съм видял и стотинка от нея. Да не говорим, че всячески ме избягва. За капак и се изтърсила някъде, че “той брат ми взима много, ще дава, не го събаря него”.

Егати… Значи, мен в действителност тия 150 лв. не ме събарят. Но това са си 150 лв – за много хора това е цяла пенсия или половин заплата… А и въпросът не е в парите – пари се изкарват винаги. Лесна работа. Въпросът е, защо трябваше да ме излъже и да се подигра е с добротата ми? Защо има такива хора бе… Защо? Ти му правиш добро, то гледа да те прецака. Най-малкото защото сме една кръв да дойде и да каже “бе, брат ми, ей ти 50 лв сега, другите после” или нещо такова, ако толкова няма пари. Или поне да не беше казвала “обещавам, този път ще ти ги върна”. Аз мразя някой да не си държи на думата. Извън кожата си съм просто… Ужасна работа!

***

Ако някой е с машина с 2 или повече процесора или процесора му има две или повече ядра и използва FreeBSD RELENG_7 да си знае, че $MAKEFLAGS -j* не работи с портове и компилиране ядро. Само buildworld. Полудях докато разбера къде е бил проблема, то какво се оказа…

***

Новата Лили прегря. За сега веднъж, след 2 дни нон-стоп работа. Това не бива да става. Чувствам, че пича от магазина е объркал нещата, подозирам твърде много паста по процесора. Айде и там разправии…

***

Пф…