Вече няколко дни не мога да използвам левия си палец. И вярвайте ми, усещането е почти като да сте без една ръка – все пак това е пръста с който хващаме разни неща, от съществена важност е. Пиша това (освен от глупост и скука) за да помогне идните нескопосани хора, които биха направили глупостта да си понасекат един от палците. Гнусливите хора може и да пропуснат “материала”.
1. Хващането на всякакви предмети с лява ръка е почти абсурд поне първите два-три дни. Много боли, разкървавява се, не си струва. Единствения вариант е да поставяте в шепа нещото и да го придържате леко с останалите пръсти, като правите “преградка”.
2. Ако сте с дълга коса като мен връзването на опашка е почти невъзможна задача. Абсолютен кошмар. Особено ако имате такова грамадно руно като мен. Ако сте с по-рядка коса може да пробвате да замените ролята на палеца с показалеца, но пак е доста сложно. Резултатът е… рошаво нещо в огледалото. Аз, бидейки самичък така правя и за това не мога да се покажа навън, инак хората се стряскат :-)
3. Пийте антибиотиците и парацетамола редовно. Не, не може без тях, пробвах вече…
4. Вода… Ех. Докторът ще да ви е казал вече, но и аз да повторя – никакво къпане поне 4-5 дни. Не рискувайте да намокрите раната докато е прясна. А след този срок, в банята е малко сложно. Всъщност, доста. Слагате гумена ръкавица на ранената ръка. Може от онези лекарските, продават се в аптеките. В моя случай е полицейска, от онези дето ги ползват като разследват някакво пристъпление. Не слагайте обаче от онези големите, дето са за чистачки, ще проникне вода. Та, след това слагате лястик на китката така, че ръкавицата да е много стегната и да не прониква вода вътре. В банята ще се почувствате като нацист, защото трябва да сте в ето такава поза:
В случая на Хитлер дясната ръчичка е вдигната, в моя е лявата. Та заставате в такава поза с гръб към душа и се опитвате колкото се може по-добре да се справите с една ръка. Не рискувайте да намокрите раната по никакъв начин, ръкавицата не е гаранция.
5. Връзване на обувки. Пълен абсурд. Или някой трябва да ви ги връзва, при което се чувствате дете (и ако сте горделиво мъжле като мен – смазан; бля) или си намерете някакви маратонки, в които е възможно да скочите без да ги връзвате.
6. Студа. Ако сте пострадали посред зима като мен… Не сте късметлия (късметлийка). Ръкавици задължително. Ако не обичате да носите такива, решението е да си купите от онези дето са с по един пръст, да изрежете така, че да остане само палеца и частта, която захваща ръката и сте готови. Иначе боли. Много боли от студа, вервайте ми.
7. Рязането на нокти също е проблемно и в зависимост от размера на раната (и дали въобще имате палец) може да е почти невъзможно. Някой друг ще трябва да ви поглези. Ако няма друг – рискувайте, но много внимавайте да не забиете нокторезачката дълбоко под нокъта.
8. В моя случай бръсненето е лесно, защото го правя с дясна ръка, но все пак трябва да държа лявата надалече от водата. Най-добре зад гърба – все едно сте на фектовка.
9. Обличането също е много сложно. Аз лично виждам доста зор със закопчаването на разни копчета, особено на дънките. Обличането на дебели и плътни дрехи също е зор, защото има голяма вероятност да притиснета раната в ръкавите докато се обличате. И съответно да се разкървави или просто да ви боли.
10. Ако раната кърви от време на време не се плашете. Вината е изцяло ваша, очевидно сте понапрегнали малко пръста в опит да хванете нещо или просто да се облечете.
11. Боли, боли, много боли поне първите два-три дни. После е добре. Ако не можете да търпите – течен аналгин е решението. Аз лично пих само две ампули и то само първия ден, после си търпях, разсейваки се по някакъв начин.
12. При мен лично от един удар се получиха три рани – една от самия удар, най-голямата и още две по-малки, защото от “налягането” (не знам как по друг начин да се изразя) пръста се е пръснал. Или по-скоро спукал. Така че да не ви притеснява, ако имате неочакван брой рани.
13. Ако сте засегнали нокъта (както в моя случай) – той ще падне. Имайте го предвид.
