Archive for January, 2008

~6.7

January 27, 2008

Преди почти 6 години и 7 месеца за първи път регистрирах свой прякор в IRC. Бяха минали около две-три години от както се сблъсках с магията на Интернет комуникациите в реално време, но нито бях чак толкова омагьосан (предпочитах да играя или да рисувам на Microsoft Paint), нито в началото знаех как се регистрира, нито пък имах чак такъв зор да регистрирам ник. В крайна сметка тогава хората в UniBG съвсем не бяха много и какъвто и прякор да избереш вероятноста да е зает бе малка. Та моят (вече 11-12 годишен) гений съчетан с очевиден нарцисизъм, егоцентризъм и невероятни познания по английски език сътвориха прозвището  The_pich.

NS:  [The_pich] Username registered for 6 years, 202 days, 0:24:01

Две години и половина по-късно се роди и ManoWarrior, повлиян от… Manowar, разбира се и една много готина фланелка на групата, която тогава си бях купил.

 NS: [ManowarrioR] Username registered for 3 years, 277 days, 0:48:23

Ех, носталгия, носталгия…

P.S.

Благодаря на Kaladan, че ме подсети за годините, които прекарах в UniBG.

Nightly

January 27, 2008

Беше късно през нощта. Бяха прекарали поредната хубава вечер, през която и двамата се гледаха с изкрящ поглед. Лежаха изморени и здраво прегърнати вече повече от час. Той леко трепереше, а стомаха му се бе свил. Беше го страх. Отново. Този път преодоля страха си и понечи да я целуне. Тя се дръпна. Не се погледнаха. Просто се прегърнаха отново.

След малко си казаха нещо. Той се надвеси леко над нея за да се виждат.

- Псувам се заради това.

- Защо?

- Защото колкото повече отказваш толкова повече се настървявам и продължавам. Отново ще опитвам, знам го. Когато моментът е по-подходящ, когато не си толкова объркана… Загубена е битката, но не е загубена войната. Все воювам и аз… Но не мисля, че мога да се откажа. Важна си за мен. А ти искаш ли го? Искаш ли да спра?

- Не.

Продължиха да се гледат известно време и отново се гушнаха силно.

19.01.08

January 19, 2008

Скуката водила до прозяване и самоубийство, разправят хората.

Напоследък или ми е ужасно скучно или съм заринат от ангажименти – я в училище… я в работа. В някои случаи вината си е изцяло моя – имам отвратителния навик да оставям много неща “за утре” или директно за последния момент. Все още опитвам да се науча да си карам работата по график, уви, все не се получава. Нищо. Неволята учи, като започна да живея (т.е. напусна училище, започна подчасова работа и т.н.) ще се науча. Надявам се.

***

Ходих в София миналия уикенд. Беше забавно, изключвайки някои моменти, но съвършени неща няма. Всъщност, бях изненадан, че мина приятно защото плановете ми се сринаха и се получи нещо коренно различно от това, което мислех да се случва. Озовах се на купон, по случай рождения ден на една приятелка. Имаше хубави момичета и два пича, с които много се разбираме и си говорихме.

***

След купона спах 3 часа. Навръщане във влака спах 30 минути и освен, че се схванах още повече друга файда нямаше. Цяла седмица след това спах по 3-4 часа (работа, учене от време на време), а в сряда срещу четвъртък през нощта не лягах въобще. Сутринта след като си измих зъбите седнах уж за малко. Баща ми ме намери заспал на стола със слушалките. Изкарах училище някак и се прибрах. Легнах в 15:30 и на следващия ден баща ми ме събуди в 7:10. Такова спане не се беше случвало отдавна. Поне понаваксах. След това много кафета и много главоболие. Хич не обичам да спя повече от 9-10 часа. Боли.

***

И Путин дойде. Барабар с половината руска олигархия. И си пролича колко го обичат нашите. Доган се скри, жълтите позамълчаха, БСП бяха в еуфория. Опозицията пищя за щяло и нещяло, пак старата песен за комунисти и агенти. И протести имаше. Телевизиите и в частност БНТ пак много се изложиха. Лужков обяснява, че в Москва нямало сняг, но въпреки това фирмите, които почистват снега му искали пари, за това щял да черпи опит от София. Гледам тъпо.

Подписаха договора за Бургас-Александруполис. Бургазлий се вдигнаха против. Някой има ли представа как една голяма тръба ще замърси Черноморието? Това наистина не мога да го разбера, нямам достатъчно познания в областта.

Сложна тема е Путиновата Русия, интересна ми е, но ще се въздържа от повече коментари – твърде некомпетентен и млад съм, предполагам.

***

Излезе FreeBSD 6.3.

***

БлогCamp

January 14, 2008

Накратко: събиране на много и много готини хора на едно място с хубава храна, биричка, Интернет връзка. Предвид че някои от готините хора ще са жени – има всички предпоставки да е супер преживяване. Всъщност, убеден съм, че ще е.

Още: тук.

Аз: там.

Пияна

January 2, 2008

Изненадващо. Кратък, но пък приятен разговор с бившата ми приятелка…

Аз: Видях те на DVD-то на Manowar (или поне частта, която имам), та се сетих за тебе. Честита нова година и всичко най-хубаво ти пожелавам.
Тя: hahahha dobre 4e sa te da se setim edin za drug nali ;)
Тя: i na teb
Тя: dvoino ;) (hug)

Аз:  :-)
Аз: ти гледа ли видеото?
Тя: o6te ne… :) 4akam originalnoto piratsko :P
Тя: ti pyk kyde si me vidql
Тя: ili samo se byzzzz

Аз: ми аз имам 60 минути видео от концерта
Аз: на Fighting The World те дават в близък план – гледаш лошо и пееш :Р
Тя: olelel zadryj…
Тя: hahahahha
Тя: serioznooo :D
Тя: mn dobro

Аз:  мхм
Тя: (rock)
Аз: ;-)
Аз: aз те виждах през цялото време
Аз: е, почти
Аз: е. като бяхме там де :-)

Излъгах. Сещам се за нея доста често, гледам й снимките доста често. Но ако й го кажа няма да разбере. Или поне не правилно. Или поне така си мисля.

До тук всичко е прекрасно, аз се радвам, че най-сетне говорим като нормални хора, при това е весело. За добро или за лошо обаче…

Тя: otivam da svalq snega ot sebesi… da se izkypq
Тя: iii… da iztrezneq
Тя: i otivam da piq
Тя: ai si prikazvame
Тя: ama…
Тя: ne sega :p
Аз: ами, добре
Тя: seriozno… ai :P
Тя: Чао
Аз: ок.. приятно.. там, каквото :-)
Аз: … до.

Уви, подозирам, че когато е трезвена няма да е толкова щастлива да говори с мен. Положителното обаче е, че когато хората са пияни трудно лъжат, трудно имат някакъв вид задръжки и си показват баш истинските чувства. Поне в общия случай. Съответно не съм й чак толкова неприятен, колкото показваше, че съм й след като се разделихме.

Тя е единственото нещо, за което наистина съжалявам, че съм губил. Единствените ми постъпки и думи, за които истински съжалявам вече повече от година и половина и едва ли някога ще си простя са извършени и казани точно пред нея. За мен ще значи много, ако си оправим отношенията – чисто приятелските такива. Други не искам.

Имам нужда от цигара…