И така от няколко дни вече съм потребител на Microsoft Windows XP. От години не бях ползвал това нещо за повече от няколко минути (когато ида в някой приятел с тази система, примерно), а преди когато бях кандидат-потребител имах невероятни проблеми. Сега за щастие извадих повечко късмет и ето, че имам здрав хардуер и Дограма на единия твърд диск (на другия сложих Arch Linux – любимата ми дистрибуция).
Причината е че за да съм конкурентноспособен дизайнер трябва да имам добри умения с комерсиален софтуер – Adobe Illustrator/Photoshop/Indesign и евентуално CorelDraw. Уви, за мое огромно съжаление скоро няма да се сдобия с някакъв Mac което със сигурност би било далеч по-добро решение за мен и така се принудих да си инсталирам единствената алтернатива.
Впечатленията ми за тези 4-5 дни са… хм, лоши. Отвратително дълга инсталация. Имайки предвид, че машината ми е доста мощна просто не мога да си представя каква агония изпитват хората със слаби компютри. Някакви неща забиват относително често и след два дни внимателно използване антивирусната програма изпищя, че съм бил имал вирус. Сега пък същата програма не иска да работи, защото серийния номер вече бил в някакъв сериен списък и ме карат да купувам лиценз. Друго удивително за мен нещо е честото рестартиране на машината. Наистина нямам и бегла представа как точно работи Windows, но една сериозна част от програмите, които инсталирах (те не са много, но все пак) казват, че трябвало да рестартирам компютъра си за да работят. Разбирам ако е ядро или някаква основна библиотека – О.К. – в реда на нещата е. Но външно приложение за рисуване или игра да искат рестартиране?! Друг голям минус е гадния, анархичен интерфейс, липсата на виртуални полета (екрани) по подразбиране (може да има някоя програма да прави това, но аман от next-next-yes-finish+crack+virus) и че е наистина някак неудобно. Може би защото имам навици градени с години с UNIX системите, които съм ползвал – не знам.
Като заключение мога да кажа само:
I Wish I had a Mac.
