Монологър

A sound mind in a sound body is a short but full description of a happy state in this world.

         John Locke

Вече почти четвърти месец не пуша. И вече почти трети месец опитвам да започна да спортувам редовно и дисциплинирано. Признавам, с вариращ резултат. Не е лесно, предвид че откакто се помня не спортувам. Още в началните класове ме наричаха “кашкавалени пръсти”, в следствие на сръчността ми. По-късно един съученик щеше да ме сравни с “нещо средно между Батман, балерина и дърво” когато играех волейбол. А всеки път като тичах 600 м. (два пъти за учебна година) имах чувството че ще повърна.

Цигарите: не ми липсват. Вече почти не сънувам, че пуша, допушва ми се съвсем мъничко от време на време ако някой запали пред мен и в същия момент пия кафе, например… Но не е болка за умиране. Не беше чак толкова трудно в крайна сметка – трябваше само да се убедя сам себе си, че не губя нищо. Човек не отказва цигарите – човек просто спира да пуши, просто защото не се отказва от нищо. Идва момент, в който осъзнаваш че всичките простотии дето си ги втълпяваш сам – че те успокоява, че ти харесва и т.н. – са си само простотии. И това важи колкото за мен преди няколко месеца, толкова и за всеки друг пушач. Ако искаш да спреш да пушиш, мисли си за мен – аз започнах на 12, пушех между 15 и 40 цигари дневно в продължение на 10 години. Когато съм нямал цигари от зор съм пушел каквото ми падне, пушех докато боледувах, да пуша беше първото нещо, което правех сутрин и пушех в леглото си вечер преди да заспя. И ето – четири месеца по-късно нито се гърча в никотинови кризи, нито съм умрял. Напротив. Не съм се чувствал по-жив.

“Как да изглеждам като още по-голям идиот? Неподдържан мустак? Check. Цигара? Check. Какво още?”

Няколко дни след като отказах цигарите, отидох да тичам. Все съм разправял как мразя да “търча кат’ кон”, но си беше просто оправдание на мързела ми. Както много хора се оправдават с “аз не обичам фитнес залите”. Та хареса си ми да потичам, само дето след един километър щях да си изплюя белите дробове, или поне да повърна някой друг фас. Днес с радост мога да заявя, че тичам от вкъщи до фитнес залата, което е около километър, а половината път е баир, тренирам и после тичам по обратния път към вкъщи. Не че не се задъхвам, но дишането ми вече не се чува на 30 метра.

Все съм бил сравнително силен за телосложението си. Подозирам, че нещо се пречупи в мускулите ми, когато бях осми клас (ранен пубер) и се бях хванал да работя в един магазин за строителни материали. За няколко месеца да съм пренесъл няколко тона фаянс, теракота, цимент и т.н, Сега това определено ми помага – без проблеми си правя 100 набирания и 200 лицеви опори на ден (набирам се на каса на врата вкъщи). Тренировките в гимнастическия салон също вървят учудващо добре – общо взето всеки път опитвам да вдигна малко по-големи тежести. Не с всички мускулни групи ми се получава да качвам натоварването постоянно (примерно бицепсите ми имат по-голяма нужда от почивка). Но пък вдигам 80 кг Мъртва тяга, при тегло 67-68 кг.

Всъщност и преди съм се увличал по вдигане на щанги и като цяло силовите спортове ми харесват. А бодибилдингът си иска и акъл, познания по анатомия, четене на книжки. Ходил съм на фитнес и като тийнейджър, на интервали. Даже в гаража на съседа бяхме направили импровизиран фитнес – и никога няма да забравя как на 31.12.2003 изтървах щангата върху устата си както бях на лежанката. Някакво абсолютно чудо беше, че не си избих зъбите или не си счупих носа… По-късно вечерта празнувах Нова година и си се напих като свиня. А мутрата ми се поду моментално и монументално. Много девойки щяха да ми завидят.

“Ехаа, така приличам на временно обезобразен Лъчко!”

Едно от нещата, които тренираш, когато спортуваш е самодисциплина. А както съм писал и преди, при мен леко липсва. В казармата, в училище, в работа, в университета е лесно, защото някой друг те дисциплинира и юрка – нямаш избор. Много по-трудно е когато няма кой да те накара, когато имаш много по-лесен избор. Когато сам трябва да се юркаш и да се затътриш при щангите, след като си работил цял ден, наял си се хубаво и искаш да седиш на топло и да цъкаш Фейсбук. Подобна промяна изисква време и провали. Надявам се спортуването да успее да ме доизгради като личност в това отношение и да стана по-дисциплиниран мъж.

Дисциплина: по-лесният начин

За да съм напълно откровен и страхът е фактор в тези ми житейски промени. Някак си с годините започнах да осъзнавам значението на думите “рак на белия дроб”. Рак. Бавна смърт, в последните дни от болки и липса на кислород не познаваш дори роднините си. На практика си като психично болен. Йовковата история с почтидиабета също ми повлия. Научих я доста преди да завърши с текст в блога му, в един разговор по мъжки някъде в София. И макар да не признах и пред себе си тогава – страшничко си е. Та, по-добре да полагам някакви прилични грижи за тялото си, отколкото в един момент да се наложи да свалям десетки килограми и да се мъкна по доктори.

В тоя ред на мисли, наскоро запитах хората в Туитър и Фейсбук по колко лицеви правят. Та… Скъпи приятели! Мъже! Братя! Срамота е, моля ви се! Какво е това нещо, млади мъжаги да могат правят по-малко лицеви опори от някои мои крехки приятелки?

“Не можеш да правиш лицеви колкото мен, а си щял да ме какво? Моля?”

Няма майтап! Хващайте се в ръце, че да може да си разнасяте мацките на ръце, не да пъшкате като стари дядовци. Няма лошо в бирата и марихуаната и вкореняването пред компютъра, ама вкарвайте малко баланс. Впрочем, при спортуване се повишават нивата на катеколамините в тялото – допамин, адреналин и норадреналин – същите неща се отделят и покрай различните наркотици. Нали уж всички се кефите на “Боен клуб” – тренировките по бокс са next best thing. Защо не? Аз мисля скоро да се пробвам.

Та така, уважаеми приятели, читатели, фенки и подобни… Животите ни се променят. Пожелавам на себе си и на вас воля, упорство и мотивация. За да сме още по-здрави и красиви. Отворете съзнанията си за нови възможности – може пък търченето и щангите да ви харесат, стига да се хванете малко по-сериозно и да поизчакате да има резултат. Може да ви харесат дори повече от четенето на тийнейджърски малоумщини в 9gag или от пиенето и пушенето. Хем си по-здрав, хем изглеждаш по-добре, хем си по-щастлив.

Йес.

——-

Картинките от Андреас, Жорко Славчев, Redandblack, Izismile

——-

P.S: Костова, ако доживея някой ден пак да се донеса до България сигурно ще съм достатъчно хубав за да се разголя пред обектива ти, та упражнявай студийни снимане и осветление ;-)

Или как се рисуват глави по въображение:

Съвсем кратко, почти триминутно филмче, показно. Музиката върви в комплкт.

Държа да натъртя, че идеята на такива скицки е да няма детайл, да не спираш, да не мислиш твърде много, да не ти пука. Да са много – правил съм между сто и петстотин отведнъж, като никога не отделяш повече от 2-3-4 минути върху една картинка. Упражнението е страхотно, особено за хора, които искат да рисуват някакви неща от въображение. А и да опитваш да си представяш главата от определен ъгъл и да я конструираш правилно си е предизвикателство. И най-вече всяка от главите да придава усещане за определен характер, за някаква личност: мутра, емо, секретарка, веселяк, дрисльо и т.н. – не е нужно да харесваш въпросните личности, които рисуваш. Напротив: ако някой те дразни само с присъствие или ти е ултра грозен се опитай да си обясниш защо и да нарисуваш човече, базирано на тоя паразит, неговата мама. Забавно е!

(Всякаква прилика с действителни лица е напълно случайна, кълна се.)

–”Какво си се разготвил?” – посреща ме в чата с този въпрос г-ца Димитрова, след като е видяла снимки на разни мои манджи из Facebook.

Готвенето ми доставя известно удоволствие още откакто бях ученик и правех Йовкови баници за да нося в училище. Но е и необходимост: първо защото излиза в пъти по-евтино отколкото да ям навън или да купувам микровълнови манджи. Второ заради вдигането на щанги (където съм се отпуснал доста, дано това публично признание ми помогне да се сритам в задника) ми трябва здравословна диета (повече протеини и т.н.). А и в един момент ти писва да пържиш яйца…

Тъй като обаче съм мързелив търтей, трябва чат-пат да си намирам допълнителни мотивации – инак се отпускам и тъпча каквото ми дойде. Трябва да си го правя интересно, да е експеримент. Предизвикателствата за мен са си мотивация – да разнищя някаква мистерия, да направя нещо, което не съм правил преди. Например, да забъркам тесто – виждал съм баба ми как го прави, но не бях обръщал внимание как точно. Омесих и солено тесто за Телешки пай, после и тесто за еклери (Chaux му викаме тук). Нямаше как да не се проваля няколко пъти – например, първото тесто за еклерите не ми се получи въобще, второто макар доста добро като субстанция му липсваше съвсем мъничко още захар. Също така ми е хубаво и да не следвам една рецепта от-до, ами и да експериментирам. Например, побалканих телешкия пай като му сложих малко Фета сирене и червени пресни чушки.

Съквартирантката ме обяви за луд да искам да бъркам еклери, без да съм правил подобни тесто/крем в живота си. Съветваше ме да започна с курабийки, например. Но аз съм си говедо и мога да се целя единствено на високо. Тази ми черта (ако не омекне с годините) или ще ме отведе много далеч или ще ме самоубие; помнете ми думата.

Бъдещи кулинарни предизвикателства смятам да са: индийско къри (tikka masala и подобните), точени кори за баница, чийзкейк, пай с месо и картофи, селски пай. Въобще всичко може да се готви лесно в големи количества и е богато на качествени протеини.

Все едно, ето за пропусналите някои от манджите, които сготвих последно време:

(на снимката на която меся тесто изглеждам отвратително слаб… спокойно, на живо не е толкова зле – просто имам тънки кости)

Та така… Разкрих ви още един от многобройните си таланти. Само да има кой да чисти ;-)

…в обозримо бъдеще. За разлика от шокиращо много хора на моята възраст.

Аз съм на 22, след не твърде дълго ставам на 23. С гадже съм “живял” най-много точно две седмици – когато преди три и повече години тогавашната ми приятелка ми дойде на гости докато живях в Дания. Държа това да ми остане рекорд за още доста дълго време.

Причината не е, че сме щели да се скараме и някой трябвало да се изнася. Да си събера багажите или тя нейните е просто главоболие (освен ако не попадна на някоя ‘ептен побъркана, та да се занимавам с полиция или нещо такова). Да деля временно апартамент с вече бивша също едва ли ще е проблем – засега успявам да съм в прекрасни отношения с всичките си бивши, сигурен съм че някой ден дори ще им ходя по сватбите и ще им тантуркам дечицата. Не е и в това, че ме е страх от сериозни обвързвания. Аз си имам подобен проблем по принцип, но той е в страх от привързвания, има значителна разлика (за мен поне) и живеенето с която и да е няма общо.

Причината е много по-простичка: искам да си искам приятелката. А ако живея с нея и я виждам всеки ден, това ще е доста по- трудно. Сега му е времето някоя да ми липсва, защото е на другия край на града. Сега му е времето да се искаме до побъркване, а понякога да няма къде да се получим. Сега му е времето да пътувам с автобус или да ходя половин час, за да я видя. Да нямам търпение да я съблека, за да се насладя на голотата й…

(Също както имаше времена, в които трябваше да сме тихи за да не събудим родителското тяло в съседната стая или пък си навивахме аларми за в 3 през нощта… За да може хем да поспим един до друг, хем тя да се прибере, за да не й се карат техните.)

И не ме убеждавайте, че любовта била силна и дрън-дрън… Не казвам, че някоя девойка ще ми омръзне, ако заживеем заедно. Просто ще свикна с нея. С присъствието й, с тялото й, с чалъмите й, с навиците й, с простотията й дори. И тя ще свикне с мен… А то точно свикването ме притеснява… Да свикна с обекта на любовта си, когато съм в двайсетте и се очаква всичко да е бурно, страстно, наивно, глупашко… Когато чарът на откриването и опознаването на човека на среща е най-силен… Не – мерси.

Някой ден може би ще дойде време, в което ще пожелая да свикна с някоя. Дотогава предпочитам да пътувам от моя апартамент до нейния, а не от кухнята до коридора, за да й се порадвам…

——

Картинка: Cracked.com

За първи път се отвратих от религията когато бях дете и баба ми ме заведе в църква за Великден. Видях как т.нар. миряни се блъскат като говеда, със злоба, за да си “вземат огънче” от попа… Огънчето, което се очаква да ги направи по-добри хора, всъщност. Тогава видях като равни в глупостта блъскащите се бабички и един пиян млад циганин, който нарече попа “Батман”.

За втори път се отвратих на 11/09/01, когато всички знаем какво се случи. Макар да бях дете се възмутих, че докато онези побърканите са избивали невинни, са ги избивали освен със всичката омраза към “неверниците”, ами и с Божието име на уста…

Спрях да ходя на църква, въпреки молбите на баба ми – която е вярваща и добра християнка – вероятно най-вече защото не е чела много за християнството. Не посмях да се отрека от съществуването на Бог до сравнително късно, всъщност – дали защото така бях възпитаван, дали защото ми отнема много време за да имам сериозна позиция по наистина сериозните и значими теми… Дали пък защото срещнах смъртта на близки хора доста рано в живота си – за едно 12 годишно дете е лесно и хубаво да си мисли, че приятелчето му е на по-добро място… И да ходи да пали свещички. Та наричах се агностик и се отъждествявах с Дарвин… Предполагам, защото вътрешно усещах, че вярването в Бог противоречи на природата ми и исках да си докажа, че не съм идиот, защото допускам съществуването Му. Трябваше ми някой по-умен агностик за опора.

Имах си и солиден аргумент да не ходя на черква: ако ходя само веднъж-дваж годишно защото някой ме кара, или защото нещо ми тежи – това е лицемерие. Ако Бог съществува, той не обича лицемерите, и ще съм му по-приемлив ако си отстоявам позицията, вместо да му се мазня чат-пат когато имам нужда от него. Няма смисъл хем да се разкарвам да гледам блъскащи се бабички, хем да горя и в Ада, нали така?

В края на пубертета вече смеех да се наричам атеист и нерелигиозен. Днес си казвам, че съм твърдо против религиите като цяло и отричам съществуването на Господ. Ето защо…

Аз обичам да мисля. Дори когато това ми коства съня и здравето, продължавам да мисля. Дори когато това ме кара да изглеждам завеян и постоянно замечтан и хората ми се смеят. Обичам да разнищвам разни тези в главата си, да споря със себе си, да търся аргументи. Да търся логика! А в религиите логика липсва.

Първо, за мен приказките в Библията са си само приказки. Трябва да си сериозно побъркан за да вярваш истински в говорещи змии, непорочно зачатие, ангелчета и т.н. При мюсюлманите не е по-различно, прилична част от Корана е общо взето преразказване на Стария завет. Само дето твърдят, че всъщност Джибрил го дал на Мохамед като подарък от Аллах и т.н. – ето това за мене е абсурдното. Вместо да кажеш “да, някакви хора са прочели Стария завет и са преразказали по-готините приказки в Корана”, те вярват в ангели, които мъкнат книги от небето. Пълни глупости. В Индуизма не е по-различно: само погледнете как изглежда Вишну. Идеята ми е, че в основата си фентъзи историите със всичките им странни същества не са по-различни от религиозните: морски чудовища, многоръки същества, разделяне на морето на две и т.н.

Второ, самият начин по който хората тълкуват и се мъчат да обяснят Бог е толкова абсурден. Ако ти провърви е “Бог си знае работата!”, а ако не ти провърви е “Неведоми са пътищата Господни”.  Ако нещо лошо се случи, значи “така е било писано”. Но иначе: “Бог ти е дал свободна воля!”. Фурнаджийски лопати. И не можеш да спориш, не можеш да се аргументираш – просто се блъскаш в стена от глупост.

Има случаи в които пък буквално ми иде да бия. Когато попиташ религиозен човек защо бебенца и дечица умират и защо Бог не ги пази, те ти отговарят, че Бог наказва родителите им. Или че дечицата изкупват греховете на (пра)родителите си… Веднъж когато бях на гробището в Обеля, на съседния гроб дойдоха двама млади мъж и жена. Научих, че четиригодишното им момченце било починало преди няколко месеца и всеки ден ходили да четат приказка на гроба му. Много ми се иска някой “вярващ” тиквеник да им го каже това на тях: лично бих се включил в побоя.

Фурнаджийски лопати са и защото се отмятат от една подробност: божията дума е божия дума и не може да се тълкува по два начина и важи за вечни времена. Или поне така би трябвало. Ако преди хиляда години Бог е казал да мразиш неверника, то трябва да мразиш неверника и днес. Животът на пророците пък трябва да е за пример, защото те са богоизбрани, или в случая на Исус са направ богове. Но Исус съвсем не е бил изцяло миличък и кротичък:

“Ако някой не остане в мен, ще бъде изхвърлен като отрязана пръчка и ще изсъхне. Такива пръчки се събират и се хвърлят в огъня, където изгарят.” – Йоан 15:6

Мохамед пък е бил педофил. Това е добре известен факт (примерно Хадит Букари 5:58:236). Взема Аиша за съпруга след като се обявява за пророк, т.е. бил е поне 40 годишен, а тя е била на 6. Консумират брака си когато е била на 9. Мюсюлмани са ми обяснявали, че преди толкова векове е било ОК мъже да спят с момиченца. Съгласен съм – също е било ОК да вярват и че Земята е плоска. Но вече не е. И както вече само изверги спят с 9 годишни момиченца, така и би трябвало само чалнатите да вярват в ангелчета и божества. Всъщност, май само разни католически свещеници му следват примера и то само донякъде… Предпочитат момченцата, чувам.

Политиката в религията също ме отвращава. Коранът е пълен с политика – самият Мохамед е бил политик, имат си Шериат и т.н, няма какво да коментираме. Можем да чакаме само Ислямска република Иран да взриви Израел… Католическата църква също е най-вече политическа институция, най-малко Ватиканът е суверенна държава. И точно защото е такава носи косвена или пряка вина за Геноцида над евреите и за масовия СПИН в Африка, например. БПЦ пък е комунистическа институция – всеки втори свещеник е ченге, агент, доносник и/или кара безбожно скъпи автомобили. Ето ви един такъв красавец:

Някои хора по природа са си добри хорица – и те се опитват да обяснят добротата си против “неверниците” като казват, че Аллах, Яхве, Исус, Шива и т.н. са всъщност едно и също божество, но хората са им дали различни имена. Това противоречи общо взето на десетте божи заповеди, както и на текстове от Корана. Съответно това е богохулство и ще горите заедно с мен в Ада – аз защото мисля, а вие защото сте добри души… Прекрасно, а?

Също така, Бог (както и да го наричате) очевидно е нещо глобално. Да смесваш религия с национализъм е идиотизъм. Господ е (във) всичко и всеки, на него не би трябвало политическите очертания да му правят впечатление. Да казваш “Бог да пази България/Америка/Туркменистан” е очевидна глупост.

За да не бъда прекалено дълъг ще обобщя: мислете, мислете и после мислете още малко. Вкарвайте логика. Критикувайте. Страхът не е и никога няма да бъде добър съветник: да вярваш в Бог само защото иначе може да изгориш в Ада не е добра причина да вярваш в Бог. Да се предадеш, да се отдадеш на каквото и да е изцяло, без да си способен да го анализираш обективно и да го критикуваш е равно на мозъчна смърт.

Аз съм свободен човек. Не съм сляпо вярваща овца, не съм “раб божий”. Робството не е за мен. Виждам очевидните факти (еволюцията, например), разсъждавам смело и съм способен да давам обективни оценки на случващото се около мен. И е страхотно.