Монологър

За тези, които все пак очакваха да се върна в България за празниците – не, няма да се връщам. Още като тръгвах го бях решил (за това и взех еднопосочен билет). За това пък приятелката ми ще дойде през декември и ще прекараме ~2 прекрасни седмици.

***

Музиката носи приятелство. Съвсем буквално в моя случай. Един от преподавателите ми – Андреас е металист. В началото на септември попаднах на едни малки брошурки в най-големия музикален магазин тук за release party на новия албум на Metallica. Случайно реших на другия ден да му покажа флайъра, та а ако иска да иде да си купи албума, а той направо предложи да си чукнем среща и да идем заедно. Не само купихме албума, но ми показа и ателието си (той е художник) и се спреателихме.

Помага ми много и е един от най-страхотните хора, които познавам.

***

Имахе проект да направим плакат против носенето на истинска животинска кожа/козина. Почувствах се странно предвид, че бях с моя кожен, телешки шлифер, но какво пък. Дойдоха ми идеи и някак се случи, че си намерих професионален модел за разголени снимки – приятелка на Андреас. Направихме сесия в студиото в университета, след това прекарахме почти целия ден заедно. Не разбирам много от суеверия, но пък съм сигурен, че е на хубаво първото момиче, което стъпва в квартирата ми да е модел :-)

Резултата разбира се няма почти нищо общо с първоначалната ми идея, но пък хората го харесват.

Лиценза е the Creative Commons Attribution-No Derivative Works 2.5

Ако някой иска да принтира плаката (оригинала е A1) или по-голям размер на картинката – email me.

***

Вече имам таблет. Скоро очаквайте резултати.

***

Някак странно, но винаги съм искал да посетя Скандинавия и някак съм чувствал това място близко до себе си. Сега като съм тук някак все едно съм си “у дома”… Оказа се, не съм единствения – един скулптор, с когото се запознах скоро каза, че скоро ходил в Тибет се почувствал повече “у дома” от колкото в Германия или Дания (той е наполовина немец наполовина датчанин).