Монологър

Излезе трейлъра на втория свободен филм “Peach”. Изглежда наистина впечатляващо. Премиерата е на 10 април в Амстердам, след това разбира се ще бъде пуснат в Дивото под Creative Commons лиценз заедно със всички работни файлове. Можете да си поръчате DVD тук.

Междувременно екипът, който работи по свободната игра, базирана на филма - “Apricot” прогресира стабилно. Разправят, че Тон Розендал ги заключил в мазе и всеки ден в 13:00 им давал малко храна и вода през дупка във вратата. Ето така се прави ;-)

Накратко: събиране на много и много готини хора на едно място с хубава храна, биричка, Интернет връзка. Предвид че някои от готините хора ще са жени - има всички предпоставки да е супер преживяване. Всъщност, убеден съм, че ще е.

Още: тук.

Аз: там.

Напомням, че кампанията за набиране на средства за Creative Commons все още продължава и ще продължи до 31 декември като крайната цел е да се съберат $500 000.

Поводът е изненадата след като забелязах че на картата на дарителите (в горната част на заглавната страница на сайта), на територията на България има само едно кламерче забодено в Горна Оряховица. Което ще рече, че от цялата страна само аз съм дарил на фондацията. Може и картата да е неточна, надявам се да е така…

И все пак - даренията вече стават съвсем лесно след като си имаме и PayPal… Възползвайте се и дарете според възможностите си. Така хем моето кламерче няма да стои самотно, хем ще подпомогнете Creative Commons - организацията на която дължим толкова много.

Support The Commons!

На тазгодишния OpenFest ще изнеса нещо като лекция/презентация (но не обичайната електронна презентация, а доста по-разчупена, без сменящи се кадри зад мен) на тема Enlightenment DR17 oт потребителска гледна точка. Освен за възможностите на средата ще говоря и за комерсиалната й употреба и за това как е вътре в кухнята на проекта. Със сигурност ще спомена и за плюсовете, които предлага като платформа за програмиране, но предвид не до там добрите ми познания ще се огранича само със споменавания, поне да не се изложа, ако не друго :-)

От сега ми е притеснено как ще се справя като ме зяпнат 100 любопитни физиономии, дано да не оплескам нещата.

Днес официално стартира проектът за втори изцяло свободен филм Peach. Изцяло свободен ще рече, че едно на ръка дето филма се прави само със свободен софтуер (Blender, GIMP, Inkscape, прочие), ами и всички работни материали плюс самото видео ще се публикуват под CreativeCommons лиценз.

За разлика от “Elephant’s Dream“, този път в сюжета няма сериозни и дълбоко-философски замисли и поддтекст. Просто приятна кратка анимация с розови зайчета и подобни. Ако всичко върви по план (а то ще, предвид присъствието на Тон Росендал) ще се насладим на анимацията някъде през април.

Аз лично смятам да си поръчам DVD с филма. Професионално направено е, обложки и глезотии, с голяма (HD) разделителна способност, включва както работните файлове, така и интервюта със всички в екипа - от аниматорите до програмистите. А и така ще помогна на Blender Foundation. Поръчки се приемат отдавна, но аз все още имам други, по-важни разходи и ще го поръчам на по-късен етап.

Други две важни неща са, че по време на правенето на филма самата програма Blender получава куп обновления, защото аниматорите работят съвместно с програмисти (всичките са в една сграда със студиа в Амстердам) и само им казват “тук не е наред X, искам да го оправиш” и “възможнот Z ми трябва, а липсва, искам я!”. Така де - ние, хората на изкуството трябва да гърчим лошите програмисти/математици/подобни. :-Р Вторто важно нещо е, че българин има сериозен принос в цялта работа. Това е аниматорът Любомир Ковачев. За съжаление вече не виждам името му по страниците на проекта, може би се е отказал или нещо такова.

Да им пожелаем успех. Дано да направят още по-добър филм от предишния и да продължат традицията.

***

И докато съм на тази тема, някои любопитни факти относно това, колко е хубаво да има свободни филми:

• Първият европейски HD-DVD филм въобще бе именно Elephant’s Dream, издаден от германските Skywalk и Imagion.
• На сайта си Microsoft използват Elephant’s Dream като представяне за техните видео кодеци.
• Elephant’s Dream бе използван в много презентации на продукти свързани по някакъв начин с видео техника/софтуер/обработка, включително и от компании като Adobe (за представянето на HD възможностите на Flash Player).
• Филмът бе изтеглен над милион пъти за около 2 седмици само от официалния сайт и огледала.

Q: Защо бе джанъм изгуби цял ден и две нощи да се носиш по влакове и трамваи, да обикаляш като гламав из Дивия запад при това почти без пари?

A: Отговорът е дълъг.

Значи, ако не се беше случила случката с Мишел и ГДБОБ най-вероятно нямаше да съм на този протест. Не защото не ми пука за природните красоти и богатства на Родината, а просто защото така или иначе се събраха много хора и с мен или без мен - все тая. А и не съм върл природозащитник-вегeтарианец. Причината за появата ми в София е комплексна.

Преди всичко, защото съм от онези странни хора, романтици мисля се наричат, които вярват че каквото те причиняват на хората ще им се връща същото. Тоест - аз винаги давам пари за онези картички със снимки на бебенца. След като ми се представи необходимия документ и т.н. разбира се, но винаги давам. Просто защото искам ако някой ден имам дечица и (да не дава Господ) едно от тях се разболее и стигна до там, че да прося по кафенетата за да си спася детето - бих искал хората да ми дават пари. Винаги когато имам възможност оставям бакшиш в магазин или заведение - независимо дали това са жълтите стотинки които мразя да ми се появяват в джобовете или 20%-ов бакшиш. Дори на едно такси му бях оставил 100%-ов бакшиш защото ме караше на адски късо разстояние, а бях с два компютъра и пълна (с какво ли не) торба и нямаше как да ги нося. Защото ако някога стана продавач/сервитьор/таксиджия - бих искал клиентите да ми оставят бакшиш. Това би ме мотивирало да си върша работата още по-добре. Винаги се старая да подхождам с такт, доброта и усмивка дори към неприятните ми хора. Не, това не е лицемерие - просто не искам да съм от онези, които спират да казват “Здрасти!”. Аз казвам - първи, при това с усмивка. Защото искам околните да подхождат по същия начин с мен - с доброта, тактичност и усмивка. Е, разбира се има и изключения… Но е трудно да се стигне до там - доста ще трябва да ме подразните/нараните.

Та по същата тази логика, ако утре ме извикат и мен в ГДБОБ и ми кажат да си трая и мълча, бих искал Мишел да се разкарва с изолирбанд на устата по центъра на София барабар с останалите блогъри.

На този протест аз доказвах. Доказвах пред себе си, че не съм мижитурка следваща стереотипи и напътствия. Че главата ми не е от ония дето са сведени и сабя не ги сече. Че “со кротце - со благо”, ама другия път. Защото не съм част от съвременните роби, наречени така неправилно “общество”.

Нещо повече - аз доказвах всичко това и пред общността на блогърите. Доказвах им, че “не са сами” ;-) и че съм от хората, които наистина вярват в онова изтъркано като подметките на маратонките ми правило”един за всички и всички за един”. Смятам, че ясно показах, че мога да действам и аз. Защото именно на това се крепи една общност - на взаимната подкрепа между членовете й. И дори понякога да сме на различни мнения по различните въпроси - ние сме единни.

И още - когато две или повече общности, макар и в различни сфери се подкрепят силно една друга се получава общество. На този протест, ние, блогърите подкрепихме еколозите и останалите хора с мнение. Макар и някои от блогърите всъщност да са еколози под една или друга форма (както и някои еколози да си имат свои блогове), смятам че се получи нещо такова. Съединение. А съединението какво прави? Сила. Силата. Звучи ви познато? Мда… Та след като между онези двеста и повече тикви може да се случи всичко друго, но не и съединение - то сега се случи при нас. При нас, младите, буйните, активните, умните, обединените. Силните. Защото не стана така, че едните да искат хубави и защитени планини, а другите свобода на словото. Всички искахме и двете. Еднакво силно, струва ми се.

***

Как протече самият протест може да прочетете в други блогове, примерно при Ясен. Аз освен да благодаря на Йовко за изолирбанда и да смъмря непознатите, които бяха там уж да протестират против унищожаването на природата, а си хвърляха фасовете по земята друго нямам какво да добавя. Поне не бяха много тези хора :-)

А, и чакам снимки! :-)

***

Има един тип хора, които особено много харесвам. Те притежават едно качество, което аз много искам, но уви - природата ми го е дала в твърде, твърде оскъдни количества. Качеството е хумор. А от този тип хора познавам трима. Те са уникални - само при спомена за тях или само докато ги видя ме избива на смях. Техния хумор е толкова… силен - циничен, просташки, черен понякога, а всъщност много интелигентен. Тях рядко можеш да ги видиш сериозни. Сериозни, в онзи смисъл… Като мен. Тоест, като дърво. Аз съм си такъв - смея се, опитвам се, но шегите ми само аз си ги разбирам и дори аз не им се смея. Рядко се случва да кажа нещо наистина смешно. А на тези хора им идва отвътре някак - винаги имат готов отговор и той обикновено е много смешен. Или поне на мен все така ми се струва. Тези хора създават впечатлението, че нямат никакви проблеми - все усмихнати, волни, разбиват околните от смях и това отново и отново. Изобщо не показват, че нещо им тежи и рядко биха го споделили. Рядко говорят за чувства… Та третия такъв човек, с който се запознах е именно Пейо Попов :-) Напълно възможно е да съм сгрешил в преценката си, просто защото не ни остана време да поговорим повечко. Но изражението, изразите, интонацията… :-) Много харесвам такива хора.

- Искаш ли сладолед?

- Не, не ям сладолед.

- Абе и аз не ядох, ама Тони ми го купи.

Каза и нещо за някакви крокодили докато обясняваше на Йовко защо не носи лепенка, но го забравих какво беше :-) Все пак, изолирбанда ми се отлепи на половина от смях, така че беше много забавно със сигурност :-)

***

Много се радвам, че се запознах с Йовко. Човекът, който ме накара да блогвам и дори да ползвам Fedora за малко. При това без самият той да знае ;-)

***

Q: Защо толкова обичаш да пътуваш нощем? То нищо не се вижда, кьорава тъмница…

A: Мрак, сенки, светлинки. Сенки. Черно, сиво, сребристо, златисто. Непознатото, загадъчното - те дават повод на въображението да се развихри. Това ми харесва.

Сам в купето, на изгасена светлина и гледам звездите през прозореца докато не ми се откъсне врата. Толкова е ясно, толкова е красиво…

Аз отдавна водя своята малка борба за свобода. Както всеки уважаващ себе си, демократично мислещ човек на този свят. За това използвам свободен софтуер, за това този блог е под свободен лиценз. За това се опитвам да накарам хората около себе си да започнат да споделят. Да споделят дори своята собствена свобода.

Continue reading ‘Fight For Freedom’

EDIT: Имаше някакъв проблем с WordPress… Не знам какво точно се случи, но статията… липсваше. Е, вече всичко е наред, можете да коментирате.

Аз се интересувам от програмиране, всякакъв вид компютърна графика, администрация на UNIX системи, мрежова администрация… и притендирам, че знам по мъничко от всичко това. Може би прекалено мъничко - не знам. Но пък ежедневно прибавям по частичка знание, било то от практика или от четене на теория. Положил съм малко или много труд в тези сфери. Част от този труд съм публикувал публично - статии, снимки, икони, картинки, преводи, презентации… И винаги съм предпочитал там, където е възможно да поставя BSD или сходен лиценз.

Защо? Защо не GPL, примерно? Не, не защото любимата ми операционна система е BSD-лицензирана. Не и защото любимата ми графична среда се обуславя на същите лицензионни условия. Не.

Нека предположим за момент, че съм един нормален програмист. Написвам си програмка за… преглед на картинки, примерно. Публикувам програмката в Интернет свободно и още 5-6 човека се присъединяват, за да ми помогнат. Да кажем, че съм избрал GPL за лиценз. Някой лош човек обаче, решава да вземе кода, да го попромени козметично, да сложи друго име и да затвори новия си продукт. После го продава. Аз и моите другарчета виждаме, че това си е нашата програма, но… какво? Да ги съдим?! Или какво? Да хабим ресурси и време да дебнем и ловим хора, които крадат кода ни? И после да хабим още повече ресурси да ги съдим, което би отнело години и най-вероятно ще е неуспешен опит. Веднъж ако се пусне код свободно по мрежата, без значение под какъв лиценз, той би могъл да бъде откраднат и след това - затворен и продаван. А сега си представете, че аз и моите приятелчета не сме написали програмка за картинки, а някаква библиотека. Съвсем се усложнява положението…

От морална гледна точка… Някои ще кажат, че не е важно, че в крайна сметка на теория е възможно да откраднат кода ти, а това, че не позволяваш (”на хартия”) това да се случи - използвайки някой лиценз от рода на GPL/MPL/CDDL/прочие.

Така е, да - спор няма. Но като говорим за свобода… Нали всеки има право на мнение и всеки има право да прави програмата си каквато поиска, под какъвто лиценз си иска, да я затвори, да я отвори и т.н. След като един човек, или една компания решат, че тяхния софтуерен продукт ще е затворен - ами, добре. Това си е тяхно решение. Предполага се, че те са запознати предварително с преимуществата и недостатъците на Свободния софтуер и софтуера с отворен код. Също така и с тези на несвободния софтуер. Ако е така и те са избрали втория вариант - кои сме ние, за да ги съдим? Така са сметнали за правилно - така са направили. Защо изписах всичко това ли? Ами, защото GPL (и подобните му) като че ли е създаден да унищожи несвободния софтуер… А BSD не е създаден нито да го унищожи, нито да го поущри и насърчи. Аз лично, като човек не съм привърженик на несвободния, затворен софтуер. Но, нямам правото да съдя и плюя хората, които го предпочитат - това си е тяхна работа. Следователно, лично аз, не бих имал против ако някой хубавец вземе част от нещо мое и го затвори. Аз съм го създал не за пари, не за слава, не за да владея и/или унищожавам - просто за да си го използвам с кеф и да го споделя останалите - за да изпитат и те удоволствието, от това, което съм създал. Ако остналите го харесат - да правят каквото искат с него… само да поставят името ми на подходящото място и да не ме съдят, ако не работи както трябва. И всъщност, това е целия лиценз с две думи.

С BSD лицензиран софтуер трудно се правят пари. Факт. За разлика от GPL - само погледнете Red Hat. ;-) Но пък на мен това ми харесва - не заради друго, а защото не те мотивират пари. Мотивира те само и единствено желанието да направиш нещо качествено, което да е ползваемо от теб и другите хора. А това е най-добрият начин да съществува една общност - не парите, а въодушевлението от това, че правиш нещо добро, без да искаш почти нищо в отплата да тласка хората да работят. А хората са материалисти - за това и BSD общностите са толкова по-малки от тези на GPL-лицензираните проекти. Всъщност, навярно това са глупости - в повечето свободни проекти няма много пари… Но в края на краищата, GPL по една или друга причина е доста по-популярен. Може би същата причина, поради която “Linux” е по-популярно от “GNU/Linux” или това, че според някои хора “Linux” бил символ на свободния софтуер и свободната култура като цяло. Трагикомично е, но е факт. Всъщност, може би хората просто ревниво се опитват да опазят кода си… Е, дано да успеят - щом така желаят…

Друго нещо е, че аз се интересувам от нещата, върху които работя до толкова, до колкото ми харесват на мен и се харесват на общността. За мен е важно проекта да е добър. Толкова. Аз не съм юрист, за да тръгна да изчитам десетки лицензи, да ги тълкувам, за да разбера кой е най-подходящ за нещото, върху което работя. Да не говорим, че има други проблеми, като съвместимостта между различните лицензи… Кой крив, кой прав… Кой прави нов браузър заради лиценза на една иконка… Защо иконката на Firefox е лоша за един GPL проект, а защо логото на Adobe Acrobat върху иконка в GNOME-Icon-Theme не прави впечатление никому… (всъщност, вече я няма от както Доби измисли спецификацията за темите от икони) и така на татък.

Винаги съм се абстрахирал от подобни дивотии - и сега го правя. Каквото и да сътворя - публикувам го под BSD или сходен с него лиценз. След това който иска да помогне - да помогне. Който иска да ползва работата ми в друг проект - да действа. Толкова. Да ми е мирна главата :-)

Всичко това е изцяло, само и единствено мое мнение. Нямам за цел да обидя или засегна по някакъв начин някого. Нямам за цел и да противопоставям BSD и GPL - аман от подобни пишман дискусии. Тук е момента да изкажа благодарността и уважението си към Движението за свободен софтуер и привържениците (правилната дума ли е това?) му, както и на създателите на всички GPL лицензирани програми, които използвам.

Полезни връзки:

Защо Enlightenment e лицензиран под BSD, Карстен Хайцлер

Информаця за BSD лиценза

Шаблон за BSD лиценза

Информация за GPL лиценза

Фондация “Свободен софтуер”

Проектът GNU

CDDL лиценза

MPL лиценза

От много време насам се възмущавам на т.нар. “Български портал за свободен софуер”, a.k.a. “Линукс за българи”. Аз си го наричам “Линукс по български”. Защо? Защото там ежедневно човек може да се сблъска с българщината в най-лошият й вид. “Смислени” спорове по “нормални” теми, “компетентни” мнения от “компетентни” хора по (примерно) новини, написани по “кадърен” начин на “чист” и “разбираем” български език. В общи линии - четеш и се чудиш дали да се разплачеш или да се разсмееш… Дали да се ядосаш на некадърника, който изписва плачевно глупавото си мнение на шльокавица или просто да спреш да посещаваш т.нар. “портал”.

Не, че имам против такъв портал - напротив. “За” съм със всички крайници. Не, че имам против хората, които го управляват и които са го създали - напротив. Евала им, че са направили всичко това. Въпросът е в друго…

Твърде много грешки са допуснати още от самото начало. Да започнем с домейна, който аз така настоявах да сменят. При условие, че този портал обхваща: 1) GNU/Linux; 2) *BSD; 3) Solaris; 4) Камара програмни езици; 5) Свободен софтуер от всякакъв вид и със всякакво предназначение; 6) Несвободен софтуер, създаден за GNU/Linux (т.е. Opera, Skype и т.н.); 7) Свободна култура и всичко свързано с нея - от списания до събития; 8) …

Има и още, просто ще пропусна нещо със сигурност. Та… За мен е просто глупаво и направо недопустимо да се слагат всички тези неща под домейн, който включва името на един единствен продукт - Linux ядрото. Вижте - ако сайтът включваше новини и статии само за Linux ядрото и евентуално за някоя друга дистрибуция - всичко щеше да е наред. Щеше да си е чудесно. Но при условие, че се публикуват толкова много неща от толкова много сфери на информационните технологии и свободната култура е просто смешно. Съзнавам, че за повечето хора домейна няма значение. Съзнавам и че името “Линукс за българи” значи много за екипа. Но не го смятам за правилно.

За дизайна на сайта няма да говоря. Не разбирам много, дори това няма да мога да направя със сигурност. Но не ми харесва. И самият факт, че си седи така от толкова време а едва преди няколко месеца пуснаха един неуспешен конкурс за дизайн, не говори хубаво за екипа. Каквото и да си говорим, колкото и да са заети и да нямат време, с каквото и да се занимават - все щяха да измислят по-хубав сайт за толкова години. О, да… сега са започнали да правят нещо. Айде да видим какво ще излезе.

Новините са в окаяно състояние в най-общия случай. Когато направиш забележка ти се сопват “като можеш по-добре - направи го ти”. Е, веднъж написах как трябва да изглежда новината на чист български като коментар, но го изтриха, като бутнаха (т.е. поприкриха некадърността на автора) малко новината. (За справка - вижте коментара “Браво Лъчо” от rover65. Бе адресиран към мен, и по-специално към начина, по който бях написал новината за да изглежда добре. Моите коментари там ги няма.)

Когато тръгнеш да ги критикуваш от към качество или те игнорират или ти обесняват, че портала се движи от общност. Тази общност, видите ли, трябва да пише новини и статии. Съгласен съм. Но в България като цяло обществото е не просто болно, а почти мъртво… та какво остава “общността” в някакъв си портал? Ето, хвърлете един поглед на галерията. Дето уж се гради от потребителите. От кога говоря да се направи ala OSDir, или просто да се махне и да се сложат няколко снимки на няколко среди, които периодично да се обновяват от администраторите? Е, сега какво гледаме? Нека го опиша:

1. Снимка, на която се вижда тапет и икони; 2. Коментар в стил “Това е моят компютър” или “Това е моята Debian[Fedora/SourceMage/Whatever] дистрибуция”.

Рядко има нещо по-смислено.

В секцията “Връзки” за последно като проверих имаше камарка от изпочупени и неработещи… връзки. Само като отидем в подсекцията “Програмиране” и хвърлим поглед върху “IDE-та” ни става ясно пък колко са наблегнали на българския, когато са създали секцията.

Статии? Вярно, има доста полезни неща. Но има и неща, като например това, което просто не виждам кой би имал полза от него и защо.

“Въпроси-отговори”?! О.. :-D Освен да ви покажа това и да ви поущря да попрочетете останалите въпроси и отговори няма какво повече да направя. Шоуто на Къци не струва пред шоуто на Линукс общността.

Актуалната тема рядко е актуална. Дори не виждам особен смисъл от тази секция.

Та така… Аз наистина съм дребнав и критичен перфекционист, както се разбира и от тази статия. И когато ползвам някакъв продукт адски много държа на качеството и то в детайл. А в “Линукс по български” просто няма качество. Или поне не необходимото по моите си критерии. Определено имам още какво да кажа, но не смятам че въобще си струва. Така или иначе всичко ще си върви по старо му… А и навярно така е правилно. Защо такива специалисти да слушат едно хлапе? Няма начин.

Нещо, което обмислям от крайно много време - спирам да посещавам портала.

Очевидно този OpenFest е бил много добър.

Отзиви от Пейо Попов

Отзиви от Ервин Лансиг

Сега очаквам отзиви от Йовко, както и разбира се видео материали от лекциите ;-)