Събуждам се, опътвам се към кухнята. Завъртам крана на чешмата, удря ме ток, мърдам си ръката, минава под струята вода и пак ме удря, още по-силно. Ръката ми седи изтръпнала няколко минути. Станало е късо от пералнята, която е точно до чешмата. Или поне така предполагам, ще се обадя на хазяйна по-късно днес да дойде да провери.
Освен, че за първи път усещам ток по течаща вода, което е доста интересно усещане, се замислих за може би най-големия минус да живея сам. Независимо дали се задавя или ме утрепе ток, докато трупа ми не засмърди твърде и не притесни сексапилните блондинки от горния етаж или докато хазяйна не дойде разгневен да си търси наема няма кой да ме открие и да разбере какво се случва с мене. Това определено издига инстинкта ми за самосъхранение на по-горно ниво.
***
Първата Moz лекция от десетте мина. Беше една от най-добрите, които съм слушал (въпреки техническите проблеми в началото).
Ейза Раскин е болен и няма да ни е лектор днес, както беше по план. Което за мен не е проблем на фона, че към групата лектори от Mozilla се присъедини Майк Белтзнер, директора на Firefox. Лекцията му ще е на тема “How to actually ship a product” и съм убеден, че ще е няколко пъти по-полезна от всичките маркетинг щуротии, които изучихме досега в университета.
***
Нашите са ме прокълнали с това име. Лешчеса, Люшеса, Лучесзер, Люша, Люшо, Лашо, Лейчо – как ли не са ме нариличали до момента всички чужденци, които си кривят физиономиите от напрежение докто се опитват да ми прочетат името. Една единствена датчанка (Ан) успя горе-долу да го докара след поредица усърдни тренировки. За Бога, братя, не си кръщавайте децата с имена, съдържащи бувата “ъ”, за тяхно добро е!
***
