Снощи беше една от видимо спокойните, но душевно тръпнещите вечери. Не бях спал отдавна, все още имах проблеми в работата (вече всичко е наред, между другото!) и мислех за 500 неща, включително за нея… Не бях спал около 20 часа и тази нощ се очертаваше отново като безсънна. Макар че в крайна сметка поспах 2-3 часа.
Все се надявах да ми звънне или изпрати SMS или някакъв знак, някак си все исках да я усетя…
…И това желание е от много силно, твърде силно, гадно силно последните 2-3 седмици…
…Не мога да си го обясня защо - едва я познавам…
Та както си се връткам нервно на стола със слушалки на рошавата тиква и цигара стърчаща нейде из под къдриците, чувам как телефона дрънчи приглушено. В съзнанието ми се появява мисълта “леле, ами ако е тя!”, опитвам се да се ориентирам, стомахът ми се свива, опитвам се да открия телефона…
…Я, той бил в джоба ми.
Вадя го и гледам нейното име и че съм получил SMS - леко подскочих на стола - натиснах бутончетата за отключване и изведнъж всичко изчезна. За миг като че ли смених реалностите. Ръчкам, цъкам - нямам нов SMS. Нямам пропуснати разговори. Никаква следа, че някой се е опитвал да комуникира с мен… Оставих телефона и не знаех какво става - беше толкова истинско, ама аз наистина чух телефона и видях нейното име - и все още ми е в главата това… Уви, цял ден днес се опитвам да разбера какво се случи и не успях. Невъзможно е да съм изтрил съобщението само с бутоните, които натиснах. Няма как просто.
Не бях заспал, по дяволите! Често спя върху клавиатурата, но този път наистина… не спях…
Или пък… Е било сън?
Или заради силното желание и недоспиването съм халюцинирал?
Или както прогнозирах миналата седмица, вече наистина откачих тотално?
Какво по…
